Чувам за Ковид, Китай, Лампедуза,
бой че настанал на футболен мач...
Аз съм обсебен от Новата Муза,
като с Фрапето кафенце трепач.

Уж съм на работа, а си мечтая
как ще изпратим поредно нощта...
Уж е начало, а вижда се краят –
както е било дотук по света.

Лъскам обувките, четкам костюма –
ризата, връзката, всичко е в ред.
За портмонето не казвам и дума –
него приготвил съм пак най-напред.

Ала ми Музата плю на фасона –
вечерта чакана свърши за час.
Тя се оказа суетна кокона –
явно звено паразитно сред нас