Не съм аз вече, бай Алеко,
Ганьо със мускалите.
Днес си карам мерцедеса
все по магистралите.

Смених калпака с бомбето,
потурите с фрака,
с диета спадна ми шкембето
и с нови стави двата крака.

Днес джентълмен съм много важен,
с поклони ме посрещат
и спя в хотел многоетажен,
все големци ме срещат.

И хората със пръст ме сочат
(все пак съм си известен).
Щом избори се тук насрочват,
все мен издигат, че съм местен.
Любка ГЕОРГИЕВА