„Както знаеш, - започна наборът Киро, - аз съм скромен и тих човек, радвам се всекидневно на живота и освен крадците никой друг не ме закача и пречи. Но един ден ме намериха мои стари началници: имаш възможност да се отличиш.
И ме молят да помогна на едни знаменити инженери да пренастроят някакъв мощен компютър. Аз казвам, че не съм толкова вещ по компютрите, но те ми отговориха, че електронните инженери си знаят работата, трябва им човек, който да им измисля ситуации за пренастройката.
И тъй, отивам в големия град, в института, където правят магии електронните корифеи на голям компютър, таман колкото трактор "Беларус“. Но със стотици пултове, лампи, екрани. Моделират човешки живот...
- Може ли да разиграем пенсионерско съществуване? - питам.
- Разбира се -отговарят те. - Ако щете, милиони такива.
И аз моля да въведат данните: на български пенсионер с пенсия двеста лева, месечните разходи за лекарства, ток, вода, парно и още консумативи, които възлизат над 300 лева и какви са житейските перспективи.
Въвеждат данните и компютърът изпищя на умряло! Без перспективи! Не може, невъзможно! Повториха операцията пак, компютърът пак засвятка от злоба. И ми се скараха корифеите: „Ти сигурно криеш още данни?“
- И им признах, наборе. Крия - рекох, - дето девет пъти ме крадоха, седем пъти ме биха, бабата и тя си изпати.
И специалистите си грабнаха, компютъра на самолета и заминаха.
А след три дни, наборе, получавам телеграма от киноцентъра в Холивуд. Канят ме да участвам като главен герой в нова версия на филма „Умирай трудно“. Радост вкъщи!“