Мъглива есенна нощ на 1943 г. Известният в Плевенско циркаджия Петър Камиларов се връща с камилата си и теглената от нея двуколка с лъвица в клетка. Внезапно пред него изниква пелишатчанин. Навел глава, да не изгуби пътя в мъгливата нощ, вижда, че като призрак излиза от мъглата нещо голямо. Докато се опомни – пред него лъв… Разтърква очите си, вижда друго – грамадно животно, а най-отгоре – силует на човек. Изгубил ума и дума чува глас от „високото нещо”: „Аз съм Свети Петър, търся Свети Тодор. Да си го срещал някъде?”
...По-късно закъснелият дървар разправял: „Видях на нашето бранище Свети Петър. Беше изгубил Свети Тодор и го търсеше…”