Удари ме в качеството –издържах.
Удари ме в кантара – почервенях.
Удари ме в цената – изръмжах.
И ресто не ми върна за капак.
Помислих си:
тоя ме взе за глупак.
И ми хлопна дъската –
замлатих го с доматите по главата,
а той зад лакти се скрива
и вика: „Сприи, не бива
за два лева човек да се убива,

те ти домати от стринка ми Гинка,
не ти ща и стотинка,
по живо, по здраво
върви си вкъщи направо,
седни на ракийка и шопска салата
да ти олекне на душата…“
Тръгнах си тогава,
а някой зад гърба ми заключава:
„Което си е право – право –
печен дядка. Браво!
Ако всички тъй си браним правата,
шъ съ опрай страната.“