
Аронията е многогодишно храстовидно растение от семейство Розоцветни. Позната е още под названието черноплодна офика. Нейна родина е Северна Америка. Растението достига височина 2,5 м. Има лъскави, назъбени листа и плодчета, подобни на касиса, но по-едри, по-твърди, с тръпчиво-кисел вкус.
У нас през последните десетилетия аронията все по-често намира място в личното стопанство заради изключително ценните си лечебни качества. Тя се препоръчва за укрепване на имунната система, при сърдечносъдови проблеми, при заболяване на щитовидната жлеза, диабет и др. Съдържанието на йод в плодовете на аронията е неколкократно повече от това в другите овощни и храстовидни видове. По съдържание на витамин Р аронията е първенец сред овошките.
От аронията се приготвят ароматни сокове, компоти, вина.
У нас аронията може да вирее в равнинните райони на страната и във високите полета с надморска височина до 1300 метра. Аронията е влаголюбиво растение, развива се добре при умерени температури. Летните засушавания и високите температури се отразяват неблагоприятно на качеството на плодовете и те добиват горчив вкус. У нас за отглеждане на арония са по-подходящи предпланинските и планинските райони, където през летните месеци падат повече валежи и атмосферната влажност е по-висока.
Аронията е студоустойчива култура и понася без проблем отрицателни температури от порядъка на минус 27 - 30ºС. Цветовете на аронията цъфтят през май, след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Културата е устойчива на болести и неприятели.
Аронията е светлолюбиво растение, което не понася засенчване. По отношение на почвите тя няма високи изисквания. Може да се отглежда на различен тип почви, с изключение на мочурливите и тези с кисела реакция. Аронията се развива много добре на песъчливо-глинестите почви.
Аронията може да се размножават по няколко начина - чрез издънки, резници и семена. Растенията се засаждат главно през есента, преди настъпване на големите студове. Предназначените за отглеждане на арония площи се наторяват с органични и минерални торове. Торовите норми се определят в зависимост от почвеното плодородие. Преди основната обработка на почвата (на дълбочина 35-40 см) се препоръчва да се извърши торене с 40-50кг/дка комбиниран тор (NРK).
При създаване на големи масиви с арония обикновено растенията се засаждат при междуредово разстояние 4 метра и разстояние между растенията в реда – 3 метра. Аронията се засажда на дълбочина до кореновата шийка и непосредствено след това се полива.
Основните грижи при младите насаждения включват плитки почвообработки (аронията е с плитко разположена, разклонена коренова система), поливане през периода на наедряване на плодовете и торене.
Резитбите (просветляващи и подмладяващи) при аронията се провеждат по-късно, обикновено 5-6 години след засаждането на културата. В личното стопанство растенията може да се оформят като нискостъблени дървета.
Плодовете на аронията се прибират през втората половина на август. Те са събрани в чепки и се берат еднократно. При прилагане на добра агротехника реколтата може да достигне до 700-800 кг/дка.
Аронията е изключително красив храст с интересно обагрени листа през есента. Тя е предпочитано декоративно растение за паркове и градини и поради високата си резистентност към замърсителите на атмосферата.