Български джанки срещу канадски путин

Последна промяна на 06 юли 2022 в 22:50 28 0

Като тръгнах преди пандемията за Канада за първи път, чудех се какви по-специални, български подаръци да отнеса за внуците. Попитах сина ми. Той веднага се въодушеви – да съм наберяла джанки за внука Филип, тъкмо зреели през юни. В Канада джанки имало само по магазините по 18 канадски долара килото. Да опитал внукът вкуса на истинското детство в България, където е израснал баща му. Набрах в един найлонов плик, сложих го в куфара и потеглих през океана. На митницата нямах никакви проблеми. Не обърнаха внимание на багажа.

Въодушевлението от джанките беше по-голямо за сина ми. Очите му светнаха. Лапна една и рече на сина си: „Ей това е джанка, не като в магазина тук. Какъв вкус само. Божествено!” И заразказва как са се катерили, как са ги яли още съвсем зелени. Внукът сложи една в устата и каза, че са кисели. „Нищо не разбираш ”, отсече баща му. „Това са истинските джанки. Баба ти чак от България ги носи, при това сама ги е набрала от дърво”.

Внукът продължи да гледа с неразбиране вдетинения си баща. Вкусът на детството в Канада е друг – без джанки, без череши. Попитах малкия Филип какво канадско обича да си хапва. „Путин, бабо. Знаеш ли какво е Путин?” Не знаех. Заведе ме в една местна голяма закусвалня. Путин (ударението е на втората сричка, защото идва от френски език) се оказа едно типично, емблематично канадско ястие от провинция Квебек - пържени картофи, селска извара от сирене, полято с горещ сос (там смятат, че картофите бързо изстиват.

Затова при сервиране заливат ястието с този гъст горещ сос от масло, сметана, леко запържен червен и черен пипер). Хапнахме по един Путин (просто съвпадение на имената на руския диктатор с канадското национално ястие) и настана мир и любов. Детето беше щастливо.

Виж още за: