Хинапът – уникален плод

Последна промяна на 11 март 2018 в 16:02 684 0

В Китай хинапът се отглежда като културно растение от преди повече от 4000 години. Днес той е една от основните овощни култури на страната и е популярен с имената китайска фурма и жожоба. За разлика от културните видове дивите са със силно трънливи клони и дребни плодове.
Плодовете на хинапа се отличават с високо съдържание на витамини (С, А, В, Р), на микро и макроелементи (калий, калций, цинк, йод), на захари и антиоксиданти. Той е богат на желязо и консумацията му се препоръчва при анемия. Плодовете съдържат пектин и влияят благоприятно при стомашно-чревни проблеми. Хинапът има свойството да понижава кръвното налягане и е подходящ плод за хипертоници.
От листата, кората и корените на хинапа се приготвят отвари с доказано антибактериално действие. В нетрадиционната медицина те се използват за лечение на възпалителни процеси.


Хинапът е дървесен (храстовиден) листопаден вид с височина над 6 метра. Някои дървесни видове достигат височина над 12 метра. Листата на хинапа са с яйцевидна форма, с дължина 2-4 см. Цветовете са жълтозелени. Узрелите плодове обикновено са червенокафяви, със сферична и продълговата форма, с дължина над 2-3 см.
Хинапът се размножава със семена и вегетативно (чрез коренови издънки и резници). Този красив дървесен (храстовиден) вид има способността да образува много издънки и това го прави подходящ за декоративни цели. Растенията имат дълъг живот, над 100 години. Те са устойчиви на болести и вредители. В азиатските странни се срещат видове на възраст над 300 години.

В България хинап се отглежда предимно от любители градинари в Югоизточна България и по Южното Черноморие. Хинапът се отличава с голяма студоустойчивост и може да се развива успешно на много места в полските райони на страната. Той издържа без проблем въздействието на ниски отрицателни температури от порядъка на минус 25-30ºС.
Цветовете на хинапа са двуполови. Цъфтят масово през юни и не са застрашени от късните пролетни слани. Цъфтежът на хинапа продължава обикновено 25 дни.

Хинапът е сухоустойчива топлолюбива и светлолюбива култура, която се развива най-добре на слънчеви места. Той се отличава с дълбоко разположена коренова система. Развива се на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася преовлажнение. Растенията могат да се отглеждат и при стайни условия.
У нас се отглеждат единични дървета (храсти) хинап. По-разпространени са сортовете Ланг (Ziziphus vulgaris) и Ли. При засаждане на повече дървета от този вид прилаганата агротехниката не се различава съществено от тази при останалите овощни култури. Фиданките се засаждат през есента или рано на пролет. Разстоянието между редовете и вътре в реда не трябва да бъде по-малко от 5-6 метра. Преди засаждане в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40) се препоръчва внасяне на комбиниран тор (NPK). Непосредствено преди засаждане корените на фиданките трябва да се опреснят, а след засаждане дръвчетата трябва много добре да се полеят.
Хинапът не е капризна култура. При прилагане да добра агротехника (обработка на почвата, торене, подходящи просветляващи резитби) се получават много по-високи добиви. Чрез подходяща резитба хинапът може да формира чашевидна или пирамидална корона.
За разлика от много други култури той започва да плододава рано, още на втората година след засаждането си. Плодовете встъпват в беритбена зрялост в края на септември и през октомври. Те трябва до се берат преди първите есенни слани. Плодовете на хинапа могат да се консумират пресни и сушени. От тях се приготвят компоти, сладка, сладкарски изделия.