Дойде ли лятото, до края му се питаме къде да отидем на къмпинг. Дори само за два дни да избягаме от прашната задушна атмосфера на големия град. За късмет там, дето отиваме, може и да не вали.
И тръгваме. Е, вече не е както някога. Днес с болки в кръста и в ставите, пълзим, за да се промъкнем в палатката. Спим в чували (в оня стар чувал, купен от преди доста години – познаващ толкова много места). Кладем си огън на открито, или кипваме джезвето с кафе на старата вярна газова бутилка. Вечер се мажем с препарати против комари, кърлежи. Привечер посвирваме на китара, събираме съседите по палатка на сладки приказки и песни. Печем миди на перостията, които през деня сме събрали, отпиваме жадно от бутилка изстудена бира. Това може и да ни е и вечерята.
На почивка и насаме с природата. Без условности и режим, удобства, предразсъдъци, проблеми. Тук сме заради пълния релакс, а не заради евтинията. Дългогодишните къмпингари не правят компромиси със стила на своята почивка. Никога не стъпват в уредените курорти, спа центрове, с всякакви екстри на хотелския комфорт. В това е философията на къмингуващите.
Та там са приятелите: старите скици от толкова предишни години. И толкова нови, които предстои да срещнем.
Романтици, останали такива още от ученическите си години.
Помниш ли, когато за пръв път си дошъл по този начин на море с гаджето и приятелите. И от тогава всяко лято все така – със съпругата и мърлявите си деца, но винаги усмихнати и ведри. Припомняш си вечер, прегърнал своето момичето, за онова страшно възбуждащо време, когато си се шмугнал в нейната палатка и си изживял мечтите си.
Пропуснем ли да го направим на младини, сега, като възрастен, вече си се научил, че има по-удобни условия за поддържане на лична хигиена и обстановка с по-меки дюшеци...
Помните ли първия път, когато дойдохте край морето с москвича, изприпкал до селцето в подножието на планината или край езерото, или язовира. Напълнен е догоре с оборудване: щайги с домати, чушки, краставици, бидони с вода, рула с одеала, възглавници и всичко необходимо. Взимаме ток с дълги кабели за осветлението, пускаме да работят хладилникът и мини телевизорът. Няма да изпуснем мача, я. Жените стягат вечерята, а децата пощуряват наоколо, играят на воля като отвързани зверчета, принудени да мируват цяла година в панелките. Ожулени колена, ръце, носове, те отнасят по някой пердах, но веднага забравят затова и се втурват отново в общите игри. Земното кълбо ни поднася от най-красивите си залези, потапя се в морето, за да се смени с друго небесно светило и ни прикани към още повече романтика. Реди се бързо общата трапеза, на която всеки слага каквото е приготвил и се сяда на обща вечеря. Прясната рибка на скара е абсолютно задължителна. Рибената чорба става лесно на силните газови котлони, редят се всякакви салатки. Готвиш и предлагаш по тарелка на съседите си по палатка, а те от своя страна също те черпят. То е част от същността на къмпингарското съседство – живот за броени дни сред природата, като в голямо семейство. И така всяка вечер до края.
Така беше в нашата младост, само преди десетилетия. Топлите приятелски чувства създаваха дългогодишни приятелства. От баките със смола и летви правехме сърфове, гмуркахме се в заливите за миди, пускахме с децата хвърчила, надбягвахме се с вятъра и морския бриз. Нищо не можеше да помрачи почивката ни, дори дефицитът на бирата, за която се чакаше на дълги опашки пред лафките. Затова един да се нареди, взимаше за всички – понякога с цели бидони бира и лимонада за децата.
Караваните се появиха след нашите палатки.
Първи дойдоха с тях чужденците – тогава чехи, поляци, източногерманци. Е, повече удобства си има караваната. Със сигурност го знаят любителите на този вид почивки. Това са хора, намерили идеалния компромис между дългата ваканция и среднодебелия портфейл. Благодарение на свободните си професии днес те могат да си позволят цели месеци на море. Имат си прилична тоалетна, душ и удобно легло.
Често се случваше тъкмо на къмпинг да се срещнат двама, да заживеят заедно и като семейство. Къмпингът бе като своеобразен тест за това дали двамата се допълват, имат ли сходно разбиране за живота. Щом обичат къмпинга, значи обичат живота сред природата, честната и непосредствена връзка, чужди са на консуматорския модел в отношенията.