Водата е една от най-старите терапевтични средства. Древните египтяни, гърци, персийци и индуси са я използвали водата при лечение на много болести. Влажните компреси са били добре известни още на древните гърци - теорията за физиологичното въздействие на водата (топла и студена) се подкрепя от Хипократ. В древна Елада ,,банята'' се явява като задължителен елемент на военната подготовка на спартанците.
Въпреки че хидротерапията е била документирана още в 2400 г. пр. Хр., активната хидротерапия (упражнения във вода) започва да се прилага в Украйна от 1930 г. при болни от полиомиелит.
Плуването може да се практикува от най-ранна възраст и е особено полезно за закаляване и за хармонично развитие.
Физическите свойства на водата се отличават съществено от тези на въздуха. Във водна среда се променя устойчивото положение на тялото, изчезва чувството за опора и за ориентиране в пространството, като се създават нови условно-рефлекторни връзки.
Профилактичният ефект на плуването се увеличава многократно при използване на открити водни площи (басейни, море, реки), където благоприятното действие на водата се съчетава с влиянието на слънцето, въздуха и природата, които са основни фактори за закаляване на човешкия организъм, антистрес и устойчивост към инфекциозни заболявания.
В сравнение с другите спортове възстановителните процеси при плуването протичат по-бързо.
ПЛУВАНЕ И СЪРЦЕ
Плуването тонизира нервната и възбужда сърдечносъдовата система, като се създава допълнително обременяване на мускулния апарат. Оказваното хидростатично налягане върху гръдната клетка (100 g/сm3) и долните крайници (при вертикално положение) създава по-благоприятни условия за функциониране на сърдечната дейност. От една страна се облекчава оттокът на кръвта и лимфата от периферията към центъра на тялото и от друга – циркулацията на кръвта (при намаляване на венозния приток към повърхностните части) и увеличаване към вътрешните органи.
Облекченият приток на кръвта към сърцето, хидростатичното налягане, ритмичните съкращения на мускулите, както и липсата на статично напрежение, предизвикват повишаване на ударния обем на сърцето с около 20%, при намаляване честотата на сърдечните съкращения за единица време. Установено е, че при изпълнение на сравнително леки упражнение във вода минутният обем на сърцето се повишава с 34%, а ударният - с 31%.
Под влияние на плуването се повишава насищането на кръвта с кислород и се подобрява приспособяването към хипоксичните промени. При престояване във вода до кръста при 25 °C кислородната консумация се увеличава средно с 35%, а до нивото на раменете и врата - до 55%. Положителният ефект на плуването върху сърдечносъдовата система се изразява в подобряване на основните физиологични функции и увеличаване на силата и еластичността на мускулатурата.
ПЛУВАНЕ И ОПОРНО-ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ
Състоянието на относителна безтегловност на тялото във водната среда оказва благоприятно влияние върху функционирането на опорно-двигателния апарат и на вътрешните органи. При плуване опорно-двигателният апарат се разтоварва, а укрепват основните мускулни групи.
В детската възраст плуването спомага за изграждането на правилната телесна стойка и е профилактика на гръбначните изкривявания.