Научни изследвания доказват, че музиката може да служи като отлично средство за стимулация и лечение. Установено е, че някои нейни елементи – различните времена, тембър и др. влияят пряко на сърдечната дейност. Например „престото” при изпълнението на песните на Доменико Модуньо увеличава пулсовата честота средно с 4 до 7 удара в минута. По-бавните темпа не променят работата на сърцето. Електрофизиологични проучвания доказали, че Симфония № 9 на Брукнер потиска дейността на сърдечносъдовата система. Третият Бранденбургски концерт на Бах, напротив – я стимулира. Бързата мажорна музика повишава честотата на пулса, артериалното налягане, тонуса на мускулатурата. При бавно, минорно звучене, реакциите са точно обратните. Добре подбраната музика засилва и работоспособността на мускулите.

Използването на музикални елементи в психотерапията подпомага комплексното лечение на неврозите. Забележителни в това отношение са резултатите при страдащи от безсъние. Само след два-три сеанса на групова хипноза (почивка при специално подбрана мелодия) 45 на сто от болните възстановили нормалния си сън.

Не бива да се забравя, че емоционалното въздействие е тясно свързано с т. нар. катарзисен ефект на музиката. Думата катарзис е от гръцки произход и означава пречистване, разтоварване. Под въздействието на музиката човек се освобождава от натрупаното напрежение, от задръжките и страховете, което съпътстват всекидневния му живот. Особено ясно катарзисният ефект на музиката проличава в песните и танците на примитивните народи, в народните песни и танци.