Запознахме се с това изкуство, с този вид упражнения, с приобщеността към такива действия на редица личности, дошли на почивка във Велинград. Бяха отначало седем осем души, после пристигнаха още няколко, накрая едни си заминаха, преди да е свършила смяната. Виждали сме различни групи, ходили сме с различни групи на обиколка в Чепинската долина, присъствали сме на упражнения на спортистите на Юндола, участвали сме в организирана защита на Юндола и на Велинград, т.е. видели бяхме какво ли не, но точно такова нещо – не. Бяхме обикновени почиващи шестима души, останалите бяха около 12 души. Наричаха ги биячите, побойниците. Още първата вечер се запознахме – ние със сестрата се заинтересувахме от тях и набързо се представихме. Повечето бяха жени. Една от тях дори бе лекарка. Включиха ни веднага към тях, т.е. започннахме да се бием.
Същността на занятието е да използваш ръцете си или специални уреди, за да шляпаш многократно и с поносима сила части от тялото си или цялото тяло с цел да повишиш енергията Чи, да проявиш и да премахнеш болките в меридианите – токсини и отпадъци, които причиняват заболявания и различни симптоми, като по този начин се самолекуват по естествен път. Започнахме да удряме пръстите си. Всеки пръст го удряха по пет минути от едната и пет минути от другата страна. И ни обясняваха, че ако се появи някакво черно петънце, не бива да се тревожим, щяло да ни мине, то било естествен резултат от лечението. Продължихме известно време, но не останахаме до края. Те останаха да си шляпат, да си пляскат шамари още дълго време, изреждайки пръстите на едната ръка и на другата.

Пайда е най-древният природен диагностичен метод. Ша е токсичен отпадък в кръвта, който се появява под кожата по време на Пайда. Затова и толкова ни убеждаваха, че е много хубаво да се появят тъмни петънца там, където бием.

Ладжин е да правим прости и ефективни упражнения за разтягане на връзките и сухожилията, които свързват скелета и органите в тялото. Ладжин помага за подреждането на костите по местата им и прави сухожилията гъвкави, премахва блокажите в меридианите и позволява плавното протичане на Чи в кръвта. Чи е невидимата енергия, взаимодействието между Ин и Ян. Чи е трудно уловима вибрационна честота. Методът е описан от Хончи Шао, превод от английски на Илиана Дончева и Весела Ботева през 2016 г.

Ръководител на групата бе Камен от Бургас. Ползваше се с голямо уважение, всички ги слушаха и изпълняваха заповедите му. Беше неуморим – от ранна сутрин до късна вечер се чуваха плясканиците в целия блок, дори долу, в басейна, сградата трепереше. Когато грееше слънце, излизаха на двора и там пляскаха. Само пляскаха и пляскаха. Питахме ги защо не използват минералната вода, отговаряха ни, че влизали в басейна, когато били свободни. А кога бяха свободни – не ги видяхме. Те през цялото време бяха заети да се шамарят.
Хранеха се на отделна маса, яденето им беше необикновено – без хляб и олио, с малко сол. Шегуваха се, че е „гола вода“ – булгур, просо, кафяв ориз, боб, леща, зелена елда, лют пипер, всеки път различна. Дадоха ни веднъж и на нас да я опитаме. Всеки си сипваше сам колкото желае и си вземаше и сушени плодове и зеленчуци. Донесоха голямо количество сушени манатарки, сушена черна ряпа, сушена коприва и сушени домати, да добавяли в супите. Въобще храната им бе здравословна, подбрана и прецизирана.

По думите на Камен бъдещето принадлежи на хора като тях. И в България се появявали групи, които практикували Пайда Ладжин и се лекували по този начин. Една от участничките куцаше и след два дни биене престана да куца, каза, че й минало.
Беше ни много интересно и се постарахме да научим и ние нещо ново – като ни заболи глава, започваме да си удряме пръстите.