Родината на магданоза са средиземноморските страни, където растението все още се среща в диво състояние. От Гърция то се е разпространило в целия свят.
Магданозът е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. Цъфти през юни-август. Използваема част са листата, цветовете и корените. Листата се берат през цялата година. Корените се вадят наесен или през цялата зима, а плодовете се берат след узряването – август-септември. Във всички части на растението, но особено много в плодовете се съдържа етерично масло, богато на апиол и миристицин. Освен това в корените, но също така и в плодовете и в зелената част на растението се съдържат флавоноиди (апиин, гравеобиоцид А).
Лечебно действие
Всички части на магданоза имат пикочогонно действие, което се дължи на етеричното масло и флавоноидите. Поради количествените различия в разпределението на тези съставки в различните части на растението плодовете действат значително по-силно диуретично от корените. Диуретичният ефект на етеричното масло е резултат на непосредствено действие върху бъбречните каналчета. Спазмолитичното действие се дължи на съдържащите се в него флавоноиди.
Магданозът се прилага за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. Много е разпространено използването на семената като пикочогонно средство при воднянка, отоци от сърдечен произход, камъни в бъбреците и пикочния мехур, както и при пиелити и цистити. Семената се използват и при някои нарушения в менструационния цикъл, болезнени менструации, възпаление на простатната жлеза и като потогонно средство. Понякога заедно със семената се използват надземната част и корените на магданоза. Магданозът се прилага и външно при ухапано от комар и пчели, като антипаразитно средство, за козметични измивания, за премахване на лунички и тъмни пигментни петна по лицето.
Българската народна медицина препоръчва магданоза още при възпаление и болки в стомаха и червата, възпаление и пясък в бъбреците и мехура, мъчно уриниране, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, при бяло течение, възпаление на простата, за увеличение млякото на кърмачките.
Приложение
Магданозът и неговите продукти се употребяват при заболявания на: храносмилателната система: апетитовъзбуждащо, против газове, диспенсия, болести на черния дроб.
Прилага се: настойка, запарка.
Отделителната система: бъбречно-каменна болест, цистит, пиелит, нощно напикаване у децата, простатит.
Прилага се: пресен сок, настойка, запарка.
Сърдечносъдовата система: декомпенсация с отоци.
Прилага се: пресен сок, настойка, запарка.
Половата система: маточни кръвотечения, слабост на маточната мускулатура, нарушения в менструационния цикъл, болезнена менструация.
Прилага се пресен сок, настойка, запарка.
Отвара: 1 суп. лъж. от корените или листата (1 каф. лъж. от семената) кисне 2 часа в 400 мл вряла вода. Пие се по 100 м преди ядене 4 пъти дневно.
Пресният сок от растението се прилага по 1 суп.лъж. преди ядене, 3 пъти дневно.
Настойка: ½ лъжичка счукани плодчета се оставят да киснат в 1 чаша вода в продължение на 8 часа (това е дозата за 1 ден).
Запарка: 4 чаени лъж. ситно нарязани корени се заливат с ¼ л вряща вода, прецежда се след 15 минути. Това е дозата за 2 дни.
За красота
Ако искате да премахнете лунички и тъмни петна по лицето, опитайте с:
Мехлем от сока: 2 части сок на 3-4 части вазелин.
Лосион: заливат се 20 грама свеж магданоз с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Лосионът се употребява за изчистване на лицето.
