Есенна трапеза

Последна промяна на 19 октомври 2022 в 22:23 35 0

Прясното зеле лекува язви и ставни заболявания

Широко приложение в народната медицина намира зелето. Използва се при язви, стомашни възпаления, чернодробни и ставни заболявания, главоболие и безсъние.
Пресният зелев сок повишава устойчивостта на организма, като особено се препоръчва консумацията на сурово зеле при децата.
Сокът от прясно зеле съдържа витамин У, който е противоязвен и е подходящ при язви, гастрити с повишена киселинност, язвени колити. Пресният сок се приготвя най-много за 24-48 часа и трябва да се съхранява в хладилник.
Прясното зеле действа добре като диуретично средство и има отхрачващо и омекотяващо действие при бронхити. Тъй като зелето съдържа голямо количество целулоза, то регулира стомашно-чревната дейност. Има изразени бактерицидни свойства и се прилага при туберкулоза и стафилококова инфекция.
Локално зелето намира приложение при гнойни рани и изгаряния.
За отбелязване е, че брюкселското зеле е най-богато на белтъчини и витамини.

Чушките държат първенство по съдържание на витамин С

Родината на чушките е Южна Америка, където са били отглеждани от древни времена като подправка.
По количество на витамин С те заемат първо място сред зеленчуците. Съдържат значително количество каротин, а в по-малки количества витамините В1 и В2. Богати са на някои минерални вещества като калий, калций, магнезий, фосфор.
Чушките се използват при диспепсия – разстройство в храносмилането, те стимулират секрецията на жлъчните сокове.
В народната медицина намират приложение едроплодните червени лютиви сортове. Можете да приготвите тинктура от люти чушки: Към 500 мл вино се добавят 20 г сухи лютиви чушки и се оставят да престоят две седмици в стъклен съд, прецежда се и се оставя на студено. Получената смес може да се използва срещу ревматични болки, лумбаго и болки в шийните мускули. След намазване мястото се покрива с вълнен плат.
Чушките са много ефикасни и при нарушения по време на менопаузата, както и при хемороиди.

Картофите помагат при главоболие и понижават кръвното налягане

Още в древността картофите се използват за лечение на кожни болести и заболявания на дихателните пътища. В Чехия е изготвен препарат, който се прилага при отравяния и изгаряния.
Установено е, че половината от необходимия за организма витамин С получаваме от картофите. Те съдържат и всички витамини на зелето – В1, В2, В3, К, а също и соли на калия, калция, фосфора, сярата, както и противоязвения витамин У. Това прави картофите изключително полезен и диетичен продукт. Използват се при лечение на сърдечно и бъбречно болни, а високото съдържание на калий в тях предпазва от появата на отоци.
Пресен сок от сурови картофи се прилага при гастрит и запек. С него успешно се лекуват язви на стомаха и дванадесетопръстника. Картофеният сок облекчава главоболието и понижава кръвното налягане. Картофите се препоръчват при нарушено храносмилане. Варените и задушени картофи консумирайте вечер, защото те неутрализират киселините в стомаха, а това ще ви осигури пълноценен и спокоен сън.

Крушата подпомага обмяната на веществата

Крушата се смята за един от древните плодове по нашите земи, но и днес тя не е изгубила своето значение като храна и лекарство, благодарение на богатия си състав. Тя съдържа около 83 процента плодова вода, 14 процента въглехидрати, главно глюкоза, фруктоза и малко захароза. Особено богата е на калиеви соли. Съдържа още калциеви, магнезиеви и други съединения. Има богат витаминен състав: В1, В2, В6, РР, С. Крушата е носител на твърде важни за човешкия организъм микроелементи – йод, цинк, арсен. Тя е един от малкото плодове, които съдържат йод. В нея има значително количество органични киселини, главно ябълчна и лимонена.
Богата е също на танини и таниноподобни вещества, съсредоточени предимно в кората и. Съдържа етерично масло, което и придава специфичен вкус и аромат. По-малко е съдържанието на белтъчини и особено на мазнини.
Освен ценния си хранителен състав, крушите притежават важни лечебни качества. Прясно приготвеният сок се използва за лечение на бъбречно-каменна болест, подагра, болести на обмяната, за подпомагане функциите на жлезите с вътрешна секреция и особено на щитовидната жлеза. Сокът то круши понижава кръвното налягане, пречиства кръвта и бъбреците, лекува болно гърло, хроничен гастрит, язвена болест на стомаха и дванайсетопръстника. Полезен е също при някои инфекциозни заболявания, анемия, туберкулоза, забавено обмяна, запек. Помага за очистването на организма от токсини, ако се изпие сутрин на гладно.


Гроздовият сок е елексир от векове

През 7000-8000 г. пр. Хр. около град Дамаск съд с гроздов сок престоял доста дълго на топлината и сокът започнал да ферментира. Любопитен прародител на днешните сирийци опитал новото питие и останал възхитен от замайващото му действие. Оттогава гроздето не се ядяло само сурово или сушено. От Месопотамия лозарството се разпространило и достигнало Гърция, където култът към Дионисий отдавал на виното особено и почетно място. Хипократ, един от първите лекари учени в древна Гърция, препоръчвал още по онова време умерената употреба на вино като лекарство.
Научните изследвания потвърдиха казаното от Хипократ, че синьото грозде и произведеното от него червено вино съдържат най-много и най-силни стимулиращи здравето вещества.
Червеният гроздов сок и червеното вино са идеално лекарство за сърцето. Те съдържат много полезни вещества като флавоноиди, крецетин, антоцианин и резвератрол, които помагат за възстановяване ритъма на сърцето. Докато флавоноидите се съдържат още в гроздето, резвератролът се образува едва при преработката на зърната грозде в сок или вино. Смята се, че той потиска слепването на кръвните плочици. Японски изследователи успяха при опити с животни да предотвратят атеросклероза, като давали на животните от веществото резвератрол. Във Франция при тестове със здрави мъже учените откриха, че червеното вино може ефикасно да потиска слепването на кръвните плочици.
Освен резвератролът и кверцентинът има противотромбозно действие. Антиокисляващите флавоноиди пък предпазват кръвоносните съдове от образуването на плаки, като по този начин също се бори с атеросклерозата.
Както бялото така и червеното грозде съдържат големи количества елагова киселина. Това е вид фенолова киселина, която може да обезвреди канцерогени като се свързва химически с тях. Флавоноидите прогонват свободните радикали и така пазят клетките от увреждания и от образуване на тумори.
Кверцетинът – основният флавоноид в гроздето, е много ефикасен против вируси. Следователно консумацията на грозде може да допринесе за предпазване от простудни заболявания и други вирусни инфекции.
Стафидите – сушените гроздови зърна, съдържат много баластни вещества и имат важен принос за доброто ни храносмилане. Добре известно е лекото слабително действие на суровото грозде. При стегнат стомах лекарите препоръчват по чепка грозде всеки ден, като се отстраняват семките. Червеното вино обаче обикновено дразни стомаха на хора с гастрит или язва.

Грахът укрепва сърцето

Грахът е едногодишно растение. По калоричност той превъзхожда всички зеленчуци с изключение на късните картофи. В сравнение със зеления фасул белтъчините му са два пъти повече по количество. Съдържа малко мазнини и доста въглехидрати.
Грахът е богат на витамин С, каротин, витамини от групата В. В този зеленчук има значителни количества минерални соли: калий, фосфор, магнезий, желязо. Богат е на влакнини, т.е. има високо съдържание на целулоза.
Богатството на калий прави граха незаменима храна за сърдечно-болните. Полезен е и за хората с бъбречни нарушения. Но и в двата случая трябва да се приема безсолен. Най-добре е да се консумира пресен. При стерилизирането му високата температура разрушава част от витамините.
Недобре свареният грах дразни лигавицата на стомаха и образува газове в червата. Затова хората със стомашно-чревни проблеми трябва да се отнасят към граха с повишено внимание. За да се намали значително грубото му целулозно съдържание, се препоръчва да се пасира във вид на пюре.