Всяко олио с различния си химически състав притежава специфични свойства, затова трябва да се използва според конкретния случай.

Слънчогледовото понижава нивото на холестерола, богато е на полиненаситени мастни киселини, на витамин Е, разгражда „лошия“ холестерол в кръвта. Но когато се приема в големи количества, то намалява и „добрия“ холестерол, който предпазва от сърдечносъдови заболявания.

Зехтинът е богат на мононенаситени мастни киселини, понижава нивото на „лошия“ холестерол, без да променя това на „добрия“. Помага при запек, улеснява абсорбирането на калция, подпомага заздравяването на язви. Препоръчва се на деца, бременни, кърмачки и възрастни.

Царевичното има същите качества като слънчогледовото и благоприятства усвояването на калция.

Рапичното се консумира от време на време, защото съдържа специфична мастна киселина, необходима за клетките, и същевременно подпомага доброто функциониране на мозъка. Растителните масла от орехи, соя, житни кълнове също съдържат тези киселини.

Фъстъченото съдържа от 15 до 20% наситени мастни киселини – не се препоръчва при високо ниво на холестерола, но е великолепно за готвене.

Олиото от ядките на кокосов орех съдържа наситени мастни киселини и не се препоръчва при режими за намаляванена холестерола. Няма и хранителна стойност.

Палмовото олио се използва за пържене, за овкусяване на салати и като добавка към други растителни масла за обогатяване на хранителните им качества и понижаване на цената им. То съдържа коензим Q10, бета каротин, витамините А и Е.
Според някои изследвания понижава „лошия“ холестерол и повишава „добрия“ холестерол в кръвта. Предпазва от сърдечносъдови заболявания и укрепва имунната система. Битува и коренно противоположно мнение от някои изследователи, които обвиняват палмовото олио и масло, че повишава „лошия“ холестерол и увеличава риска от сърдечносъдови заболявания.
Истина е обаче, че както повечето храни, палмовото олио е вредно, когато се консумира в големи количества. А за да се избегне прекалената консумация, трябва да се четат етикетите, където според европейските изисквания би трябвало да са отбелязани всички съставки. Друг е въпросът, че в България все още има голям проблем с подробното етикетиране на съдържанието на храните. И няма как да сме сигурни какво количество палмово олио и масло поглъщаме. В такъв смисъл самоконтролът по отношение на здравословното хранене се оказва трудно постижим.