Нахутът е отличен източник на растителен протеин, което го прави удачен вариант за вегетарианци и вегани, или тези, които са решили да намалят консумацията на месо.

Нахутът е една от най-рано култивираните древни култури. Опитомена е преди повече от 8000 години, за което сочат находки от неолита в Мала Азия. Оттам ценното бобово растение се разпространява в цяла Западна Азия, Индия, Средиземноморието.

В Европа през Средновековието нахутът (cicer на латински) се споменава по-скоро като лекарство, отколкото за употреба в кухнята. „Лека и приятна храна, целебна при треска“, така отбелязва нахута в трудовете си Хилдегард фон Бинген - немска монахиня абатиса, мистик, композитор, поетеса, наричана Рейнската Сибила.
След Първата световна война печените семена нахут често били използвани вместо зърна кафе и въпреки че напитката няма общо с истинското кафе, хората привикнали да допълват пестеливи дози кафе именно с нахут.
По-възрастните със сигурност помнят онова ретро-кафе каймаклия, направено от смлени зърна кафе, леблебия и ръж. Вари се в джезве на бавен огън, освен това захарта се слага в началото, а за още по-специален вкус в Турция прибавят щипка кардамон.
Силно препечени зърна нахут и ръж, фино смлени в съотношение 1:2 ще ви трябват, ако решите да се насладите на чашка безкофеиново кафе, с каквото бабите обичали да черпят внуците си. Това псевдо-кафе е не само вкусно, но и напълно безвредно при хронични проблеми с кръвното налягане, черния дроб, бъбреците.
Когато са по-леко запечени, добре познатите ни страгали се хрупат във вид на ядки също както печени фъстъци.
На пазара обикновено не се предлага нахут в суров вид, а сварен в консерви или като сушени семена, които се накисват в студена вода за 12 до 24 часа преди същинското готвене.

Част от нахута може да бъде отровен, ако се яде суров! Единствено при термична обработка във вряща вода над 70°C се разграждат токсичните вещества лектин и фазин. Следователно нахутът се консумира само добре сварен!
В миналото българите приготвяли една доста осолена пастообразна разядка. Това мезе напомня донякъде за персийския хумус с нахут, само че в нашенския катък, освен сирене и кисело мляко, добавяли смачкан на каша варен фасул с оцет, черен или червен лют пипер. Наричали мезето сланутък от диалектната дума слан, означаваща солен; слану(ю)тък ще рече пресолен. И понеже в някои области бобът бил изместен от нахута, хората запаметили разядката като нахут по асоциация с името на главната съставка. Затова в съществуващи български диалекти понятията се преплитат - казват сланютък (кашообразно мезе), подразбира се нахут.

Нахутът е богат на ценни хранителни вещества
Съдържа висококачествени протеини, фолиева киселина, фибри, сложни въглехидрати (усвояват се значително по-бавно, а кръвта постепенно се насища с глюкоза), витамини от група B, желязо, цинк, магнезий, калций, селен.
Зърната са бедни на мазнини и с ниска енергийна плътност. За хората, които са на безмесна диета или с минимална консумация на месо, е важно да знаят: нахутът доставя много желязо. Добрата новина касае не само вегетарианци и вегани, но по принцип жените, които губят желязо по време на менструация или имат повишена нужда от минерала при бременност и кърмене.

Ползи от нахута при диабет тип 2
Минималното съдържание на мазнини и многото фибри са причина нивата на кръвната захар да се покачват бавно. Положителният ефект е двоен: постига се дълготрайно енергийно зареждане на организма, усещането за ситост също трае дълго.

Намалява нивата на лошия холестерол
Специфично за нахута е вторичното растително вещество ситостерол, което по структура имитира холестерола в тялото и помага за понижаване на нивата на LDL холестерола, абсорбиран в червата. Богатите на ситостерол храни (бобови растения, ядки и семена) допринасят за намаляване на лошия холестерол, пряко свързан с риска от развитие на атерослероза и коронарна болест на сърцето.

Противопоказания
При наличие на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, както и повишени нива на пикочна киселина (подагра), е наложителна ограничена консумация и дори избягване на бобови храни, в т.ч. нахут.

Трикове срещу газове

Поради здравословните фибри, на които е особено богат нахутът, бобовите растения могат да предизвикат газове.

Има малки трикове да не се случи това:
Подправките осигуряват по-добра поносимост, затова овкусете с билки мащерка, копър или чубрица, кимион, кориандър. Не използвайте водата от накисването, а ако готвите с консерва нахут, изхвърлете течността!
Бавно, ден след ден, с малки порции приучете стомашно-чревния си тракт да поема редовно бобови гозби. И не пренебрегвайте дъвченето, то също е фактор за усвояване на храната.

Преди да се добави в гозба, консервираният нахут е хубаво да поври в кипяща вода с щипка бакпулвер – препоръчват вещи шеф-готвачи. 1-2 минути са достатъчни, за да получите съвършено меки зърна, люспите на които ще изплуват на повърхността. Оберете ги с решетеста лъжица, изплакнете със студена вода.