Акад. Лъчезар Трайков, началник на Отделение за невродегенеративни заболявания в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“: Новите терапии за късните фази на заболяването удължават годините добро качество на живота
Акад. Трайков, защо се приема, че Паркинсоновата болест днес вече не е “присъда”? В какво се изразява напредъкът на медицината при лечението й?
Тя наистина не е присъда, тъй като имаме сериозен напредък в лечението, предимно на късната Паркинсонова болест.
Болестта на Паркинсон се среща по-често след 55-годишна възраст, особено след 60-годишна. Пациентите не са малко, но не са и смайващо число – за България са около 20 000 души. При нормално развиваща се болест на Паркинсон има 4 стадия, като тежестта й се отчита по различни скали. Обикновено тя започва от едната страна на тялото – ляво или дясно, като най-честите симптоми са или треперене на ръката, или болки в ръката, в рамото, в мускулите на мишницата и др.
Хората смятат, че треперенето е задължителен белег за паркинсон, но в действителност тази болест в сравнително малък процент започва с треперене. Много често треперенето не е паркинсон, но това трябва да установи невролог. Разполагаме с всички най-съвременни средства, включително и с изотопно изследване, с което да направим разликата между паркинсоновото треперене и друг вид треперене, най-често есенциалния тремор. Двете заболявания задължително трябва да се разграничат, тъй като се лекуват с коренно различни медикаменти.
Как продължава болестта?
След като е започнала от едната страна, постепенно се включват и другите крайници и тя става двустранна. Винаги там, където е започнало заболяването, симптоматиката върви по-остро. При симптоми като болки в ръката или мишницата например, много често пациентът първо се лекува за друго, докато накрая някой лекар не се сети, че това може да е паркинсон. Междувременно почеркът е станал по-некрасив, може да има промени във фините движения на ръката – човек става по-несръчен. След това пациентът се привежда леко напред, крачките стават по-къси и се очертава т.нар. класическо паркинсоново ходене – с малки крачки и леко провлачване на краката. Винаги единият крак се провлачва малко повече. След това гласът може да стане по-приглушен, кожата на лицето – по-мазна, да се появи мазна себорея в косата. Лицето става малко по-безизразно, което може да се задълбочи до т.нар. лице на покерджия, а движенията и мисълта стават по-забавени.
Важен симптом в началото на болестта, още преди другите оплаквания, са т.нар. нарушения на съня във фазата на сънуване, когато помръдваме. При тези пациенти е налице бурно мърдане, рязко отмятане на крака или ръката, с вик дори – така могат да наранят партньора в леглото, без да искат. Когато тези прояви станат регулярни, такъв човек трябва да се обърне към невролог, специалист по паркинсон.
Какво може да се направи на този етап?
Ще назначим невропротекция, която ще забави заболяването. За начало на паркинсона се смята, когато се появи „лошият“ белтък в мозъчните клетки. Този белтък образува натрупвания в нервната клетка и тя загива. Той има най-голям вкус към мозъчните структури, свързани с двигателните симптоми, които се появяват малко по-късно – скованост, обща забавеност, треперене. Постепенно двигателният синдром се развива до невъзможност човек да извършва обичайните си ежедневни движения. Това вече е 3-а фаза на болестта, а последната 4-а е прикованост към леглото или стола.
Колко време минава от старта до крайната фаза?
Обичайният ход на болестта от началото на симптомите до последната степен би обхванал около 10 г., ако човек не се лекува. При адекватно лечение този срок може да се удължи до 19-20 г. и отгоре. Все по-често за проследяване идват пациенти на 16-ата, 18-ата или 20-ата година от началото на болестта, което показва много добър лекарствен контрол. Те идват на собствен ход, без придружител, даже без бастунче.
Какво е необходимо, за да се постигне такава форма?
Първо, човек трябва да попадне при специализиран невролог и да провежда адекватно лечение. Говорейки за персонализирана медицина днес, Паркинсоновата болест изисква точно такъв подход, тъй като се проявява и протича по различен начин при всеки пациент. Естествено, можем да оформим големи групи пациенти, но лекарствата са едни и същи, а подходът е индивидуален в дозите. Лечението е насочено към подобряване на предаването на импулсите между двете структури на мозъка, ощетени от болестта, като заместват липсващия неврон. С времето загиват все повече нервни клетки, остават съвсем малко действащи. Симптомите започват, когато загинат поне 60% от невроните в поразената структура. В лечението разчитаме на 40-те процента здрави неврони, но с времето те стават недостатъчни за изпълнение на съответните функции. Колкото и да увеличаваме дозите лекарства от един момент нататък, няма да постигнем желаното качество на живот.
Какво е решението в късните фази на заболяването?
Преди 10-ина години се появи лечение, което гарантира успеха на въздействие на лекарствата при напреднал паркинсон. То гарантира поддържане на пациента с непрекъснати достатъчно високи нива на лекарството – това, което целим и става все по-трудно с годините чрез приема на таблетки. Това е модерната технология, която за радост навлезе и в България при осигурен достъп от страна на НЗОК.
С какво са различни новите терапии?
Те са 3 вида. Първите две представляват вливане на 2 вида медикаменти. Едната терапия е чрез помпа, която подава веществата леводопа/карбидопа под формата на гел директно в стомашната лигавица. Това е голямото му предимство. Понася се изключително добре и осигурява отличен терапевтичен ефект, тъй като лекарствената доза се настройва много фино и е постоянна за денонощието. Помпата се поставя от гастроентеролог, а пациентът носи на колана си елегантно устройство, чрез което се поставя и дозира лекарството.
Другото съвременно устройство подава подкожно веществото апоморфин - допаминов агонист, като също гарантира 24-часов равен достъп до лекарството.
Третата нова терапия е неврохирургична – дълбока мозъчна стимулация. Подходяща е за по-млади пациенти, но могат да се възползват същите групи болни, както и за останалите терапии. При нея на увреденото място в мозъка се вкарва електрод, който подава импулси, като се заобикаля липсващият неврон.
Между трите метода има фини разлики, които се познават от специалистите. За кой от тях е подходящ всеки пациент, решава специализирана комисия – има по една в Александровска болница и в неврологичната болница „Св. Наум“. Създадена е много добра организация, така че пациентът се насочва, хоспитализира се за оценка на състоянието и стартира терапията за общо около 30-40 дни. Има ясни критерии за включване на новите терапии, не са за всеки, нито за началните фази на болестта. За пациента терапиите се осигуряват безплатно от НЗОК.
Към нашата клиника работи консултативен кабинет всеки ден от 8 до 14 ч, винаги има опитен невролог. Човек може да дойде с направление или по собствено желание, но все пак е добре да е насочен от лекар. Ако насочен към невролог пациент дойде без талон, защото джипито е свършило направленията, ние няма да го върнем, нито ще плаща. Записванията се правят на тел.: 02/92-30-547.
Помага ли здравословният начин на живот при Паркинсоновата болест?
Той винаги е препоръчителен, и за болни, и за здрави. Паркинсоновата болест обаче има други механизми - за разлика от алцхаймера, при нея лошият белтък се образува директно в клетките, а не между тях. Това значи, че начините да му се въздейства са много по-трудни и по-оскъдни. Засега няма окуражаващ резултат от проучванията на моноклонални антитела срещу паркинсон, докато при алцхаймера науката е видимо по-близо до решение. Средиземноморската диета няма доказан ефект тук, нито редовната двигателна активност.
