Остаряването е нормална фаза в развитието на всяко живо същество: Затруднява се дишането след работа и изкачване на височина, уморява се сърцето, склерозират кръвоносните съдове – разширяват се вени на работещите органи, появяват се спонтанни кръвоизливи, отоци, затрудняват се храносмилателните органи, намалява се обемът на хранене, затруднява се дефекацията и уринирането, либидото отзвучава, коленни, глезенни и тазобедрени стави, гръбнакът, започват „да скърцат“, болят, подвижността се ограничава, намаляват зрението, слухът, обонянието... Възбудимостта на нервната система намалява, едни хора стават по-мъдри, търпеливи, благонамерени, други – егоцентрични, сръдливи. Паметта се променя: става избирателна, загубва се споменът за близки събития, имена на близки хора до поява на стари спомени, липсващи дотогава. Точно тук човекът, доскоро предизвикващ уважение заради добър контрол на емоциите си и стратегическо мислене, става предмет на нова оценка от близки, колеги, с повишена подозрителност до подигравка.

Затова всеки трябва да се грижи за своята памет. Да запази своята самокритичност. Да бъде независим от околните.

Един пример: Великият германски психиатър Емил Крепелин (1856-1926), чийто учебник ползвахме в нашето следване по медицина в средата на миналия век, завършил професионалния си стаж на 65 г. с думите: „Напускам научното си поприще сега, когато усещам първите признаци на мозъчна склероза, която вие още не усещате... Напускам, защото ще дойде време, когато вие ще я усещате в мен, а аз няма да я усещам!“
Следващата опасност е деменцията. Това е синдром/съвкупност от симптоми на прогресивно влошаване на паметовите функции, мислене, език, ориентация, разсъждение, което възпрепятства всекидневните дейности, въпреки че съзнанието е запазено. Тя настъпва при: съдова деменция (поради проблеми в кръвообращението, прекаран мозъчен инсулт), фронтотемпорална корова атрофия, телца на Леви в базалните ядра, Паркинсон, болест на Алцхаймер, което е причина за 60-80% от случаите на деменция. Това не е нормално стареене, а е болестно състояние. Затруднението в разпознаване на близки хора, проблеми с личните грижи (обличане, хранене, уриниране, дефекация), промени в поведение, блуждаене, загубват се. Това вече е опасно затруднение за семейството и обществото.

Мозъкът е централен орган, който управлява паметта. Тази функция се осъществява с подходящо хранене с богати на омега-3-мастни киселини храни и добро мозъчно кръвообращение, осигурено от физическа активност, донасящо необходимите за нервните клетки кислород и хранителни вещества.
Паметта ангажира различни структури на мозъка: хипокамп - за превръщане на краткотрайната памет в дълготрайна и за формиране на нови спомени; префронталната мозъчна кора - за т.н. работна памет за кратко поддържане на информацията в съзнанието ни; амигдалата, която свързва спомените с емоциите, особено страх и силни преживявания; малкият мозък и базалните ганглии , които управляват умения и навици (каране на колело и др.); мозъчната кора, където се съхраняват дълготрайните епизодични и семантични (понятия) спомени за факти и събития.

Как да запазим паметта си?
Това е сложен комплексен подход, включващ управление на стреса чрез избягване на конфликти, медитация, дихателни упражнения, йога, прекарване на времето сред природата, поддържане на хобита, редовен сън, редовни физически упражнения, разходки навън или в стаята, и умствена гимнастика (четене, решаване на задачи, ребуси, посещение на сценични, музикални, игрални форуми, с осмисляне – не само запаметяване, с преразказване на близки и приятели, със свои думи и мисли, учене на чужди езици, приемане на нови професии, свирене на музикални инструменти, участие в сборове на хора със сходна възраст и интереси, занимание с градинарство, кулинария, посещение на туристически обекти на различни дестинации).
Да се контролират хроничните заболявания (високо кръвно налягане, стомашно-чревни, кръвни, бъбречни, дихателни, ставни и др.)

Избягвайте самоизолацията. Опитайте да предадете своите знания и спомени в статии, поезия, рисунки, ребуси, гатанки, математически задачи. Писането на ръка създава по-трайна памет, отколкото на компютър!
Четете любими вестници. Правете си своеобразен алманах (сборник от различни материали) - записвайте си на ръка, подреждайте любимите прочетени статии по рубрики. Участвайте в тяхното списване.
Известна е историята на Император Кир II Велики - Слънцето - шахиншахът на Персийската империя на ахеменидите (600-530 г. пр. н. е.), превърнал малката държава на баща си във велика империя. Той знаел имената на всеки войник от многохилядната си армия.

Здравословно хранене
Обобщено, това са храни, богати на омега-3-мастни киселини, плодове - за предпочитане горски, зеленолистни зеленчуци, броколи, мазни риби, ядки, семена, пълнозърнести хлебни произведения.
Месото: избягвайте червените меса (свинско, телешко, карантия, дивеч). Предпочита се пилешко и риба. И, то мазна риба: сьомга, скумрия, херинга, бели риби. Рибеното масло съдържа много витамини А, D, Е, и омега-3-мастни киселини, които са ключова структура на главния мозък.

Горските плодове: малини, къпини, ягоди, боровинки, арония, касис, съдържат много антиоксиданти и витамин С, които предпазват мозъчните клетки и освежават кръвоносните съдове.

Ядки и семена: орехи, бадеми, кайсиеви ядки, кестени, лешници, ленено семе- съдържат омега-3, антиоксиданти, витамин Е, който предпазва нервните клетки от дегенерация с напредване на възрастта, много калий, малко цианиди. Тиквените сурови семки осигуряват мощни антиоксиданти и са отличен източник за магнезий, желязо, мед и цинк, които са важни за нервната сигнализация и мисленето.

Зелените листни зеленчуци: маруля, лапад, спанак, лобода, рукола, люцерна, коприва, китайско зеле, зелено зеле, айсберг, кейл (къдраво зеле), съдържат много витамин К, лутеин и фолиева киселина, които забавят паметовия упадък.

Броколи: богати са на антиоксиданти и витамин К, чрез който се формират сфинголипидите, а те са вид енергийна мазнина за мозъчните клетки.
Аспержи: съдържат витамини К, С, А, фолиева киселина, В9, В1, В2, В3, В6, калий, фосфор, мед, манган, необходим за изграждане на В12, фибри, минерали. Подходящи са за кето-диета. Подпомагат за възстановяване след зимата, след простудни и инфекциозни болести.
Яйцата съдържат холин, от който се произвежда ацетилхолин, който пък е невротрансмитер за предаване на нервните импулси за паметта и за движенията на мускулите. Да не се прекалява с жълтъка, поради голямо количество на холестерол и калий!

Куркума: куркуминът в нея има отлични противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.

Черен шоколад: съдържа флавоноиди, кофеин, антиоксиданти, които подобряват притока на кръв към мозъка.

Белият шоколад предлага бърза енергия, калций за костите, витамини В2 и В3, и мастни киселини и антиоксиданти от какаовото масло, които подобряват хидратацията и еластичността на остаряващата кожа. Подобрява настроението, защото съдържат калий, магнезий и фосфор. Не съдържа кофеин, но да се внимава с него, защото съдържа много захар.

Зелен чай: кофеинът в него подобрява бдителността, а Л-теанинът помага за релаксация без сънливост и фокусиране на паметта.

Цитрусови плодове (лимони, портокали, грейпфрут, мандарини), нар, банани в натурален вид или сок съдържат много витамин С и флавоноиди за невротрансмитерите и паметта, а антиоксидантите подобряват умствената яснота, засилват сърцето и имунитета.

Авокадо: мононаситените мастни киселини подобряват мозъчното кръвообращение.

Манго: Месестата част съдържа много натрий, бета каротин, витамин Е и В, калций, желязо, калий, магнезий, мед.

Чия: определя се като суперхрана заради богатия състав на фибри, омега-3-мастни киселини, протеини, антиоксиданти, минерали калций и магнезий, витамини. Това са малки семена от Салвия испаника от Мексико и Гватемала - накиснати във вода образуват гел за ядене или се смесват със смутита, пудинги, салати и други ястия. Регулират апетита и теглото и дават бързо енергия.

Пълнозърнестите изделия: имат добри нива на глюкоза, необходима за енергия за мозъка, калций за костите, богати са на фибри, витамини В, минерали желязо, магнезий, цинк, подобряват храносмилането, регулират кръвната захар и лошия холестерол, подкрепят сърдечното здраве и мозъчната функция, паметта, засилват имунната система, съдържат антиоксиданти.

Какви лекарства подобряват паметта и предотвратяват деменцията?

Разчитайте на личния лекар, невролог и психиатър.
- Вазодилататори (съдоразширяващи): цинаризин (Стужерон), флунаризин (Ацетил-Л-Сибелиум), нимодипин (Нимотоп), винпоцетин (Кавинтон), Гинко билоба, пирацетам (Ноотропил, Луцетам).

- Ноотропни: Гинко билоба, Ноотропил, Кофеин, Рибено масло (омега-3 – важно за здравето на мозъчните клетъчни мембрани), Креатин, Ацетил Л-карнитин, Фосфатидилсерин (последните три – от хранителни добавки).

- Ацетилхолинестеразни инхибитори - предотвратяват разграждането на невротрансмитера ацетилхолин: Нивалин (галантамин), Донепезил, Ривастигмин-Ридаксин.