Световният ден на сърцето се отбелязва на 29 септември

Хронична сърдечна недостатъчност

Диагнозата се поставя, когато с напредване на възрастта резервните възможности на сърцето намаляват и то не може да осигури нужния на организма кръвен дебит. Заболяването се проявява по различен начин, в зависимост от степента на пораженията: задух, посиняване на устните, ушите и носа, лесна умора (особено при изкачване на стълби), отоци по ниските части на тялото. В напредналите стадии се увеличава черният дроб, а в коремната кухина и гръдния кош се събира течност. Причините за това състояние не са малко: освен артериосклерозата и т. нар. исхемична болест на сърцето, хипертония, клапни пороци, белодробно сърце, вродени аномалии, болести на щитовидната жлеза, анемия, чернодробна цироза, болестта бери-бери и други.
Практиката е показала, че хроничната сърдечна недостатъчност има два главни белега:
Задух – важен, но неспецифичен белег, защото е налице и при белодробни заболявания, и при затлъстяване. По-специфичен белег обаче е пристъпният нощен задух.

Умора и намален физически толеранс, вследствие на неадекватно повишение на сърдечния дебит при физически усилия.

Възможни прояви на сърдечната недостатъчност са световъртеж, леко главоболие, аритмия.

Според американската сърдечна асоциация (Ню Йорк) сърдечната недостатъчност се класифицира според физическата активност на:

I клас – без ограничения във физическата активност, която не причинява умора, задух или сърцебиене.

II клас – леко ограничение на физическата активност. Състояние на комфорт в покой, но обичайната физическа активност причинява задух, умора или сърцебиене.

III клас – изразено ограничение на физическата активност. Състояние на комфорт в покой, но по-малка от обичайната активност причинява умора, сърцебиене и задух.

IV клас – симптоми в покой. Невъзможност да изпълни каквато и да е физическа активност без дискомфорт. При всяко физическо натоварване дискомфортът нараства.

Съпътстващи заболявания на хроничната сърдечна недостатъчност от сърдечно-съдов произход са исхемичната болест на сърцето, артериална хипертония, предсърдно мъждене, камерна аритмия, забавена сърдечна дейност, а от друг произход: анемия, белодробни заболявания, бъбречни нарушения, диабет, заболяване на щитовидната жлеза.

Лечението на заболяването е продължително и сложно. То трябва да се провежда само в специализирани кардиологични клиники от опитни специалисти. Застрашаващи живота на болния са всякакви опити за лечение с алтернативна медицина.

Важно място заема диетата, в която се налага рязко ограничаване на количеството на приеманата сол. За I до III функционален клас се препоръчва ходене, може и каране на колело, а ограничението на солта е до 2 грама дневно. Избягва се ненужно големият прием на течности, ограничава се алкохолът.

И все пак при хронична сърдечна недостатъчност I и II клас съвременната фармакотерапия включва в общия лечебен план и използването на тинктури от билките момина сълза и горицвет като помощно лечение. Те съдържат активиращи сърдечната дейност глюкозиди, които подобряват помпената функция на сърцето. Горицветът засилва и отделянето на урина, което е препоръчително при това заболяване. Но и тези лечебни възможности на билките трябва задължително да бъдат под лекарски контрол.

Исхемична болест на сърцето

Представлява частично или пълно стеснение на сърдечните (коронарните) артерии с последващо спиране притока на кислород до сърцето, при което настъпва т. нар. некроза (умъртвяване на тъканта) придружено със силна болка, ритъмни нарушения, а нерядко и внезапна сърдечна смърт. Съвременната наука разделя исхемичната болест (ИБС) на: остър коронарен синдром (ОКС), остър миокарден инфаркт (ОМИ) и стабилна стенокардия.

ОКС е животозастрашаваща проява на коронарна артериосклероза, усложнена от остро запушване (тромбоза), която причинява критично намаление на сърдечното кръвоснабдяване. ОКС има различни болестно прояви, като водещ симптом е силната гръдна болка. Болката може да е придружена с тежест или също болка зад гръдната кост, стягане с излъчване към лявото рамо, шията или челюстите. Тя може да бъде придружена и от изпотяване, гадене, стомашна болка, задух. Нетипични прояви (болка под лъжичката, болки при дишане), т. нар. плеврални болки (задух) се наблюдават често при млади лица, при диабетици, болни с хронична бъбречна недостатъчност и др.

ОМИ остава един от големите проблеми на съвременното общество и водеща причина за смърт в редица страни, като за жалост България е една от първите между тях. Според възприетата в Европа и Америка нова дефиниция

ОМИ се класира в 5 различни категории във основа на причините за появата му и клиничните прояви. Според критериите на Световната здравна организация за диагнозата миокарден инфаркт са необходими поне 2 от следните три категории: типична гръдна болка, типични за инфаркт промени в ЕКГ и промени в кръвните показатели за некроза в миокарда. Най-високата честота за възникване на миокардния инфаркт е между 6 и 12 часа сутрин. Пациентите, които са на лечение с медикаментите от групата на бета блокерите и на аспирин, не са подчинени на този денонощен ритъм.

Известни са множество причинни фактори за възникването на инфаркта: тежко физическо натоварване, излагане на екстремни температури (високи и ниски), стрес (по-често в понеделник сутрин), както и болестни състояния. Сексуалната активност може да предизвика появата на сърдечен инфаркт, но тези случаи са под 1 на сто. Сърдечният инфаркт е рядка проява при секс с постоянен партньор, но отдавна е известен синдром на внезапна смърт в мотел.

Безболков сърдечен инфаркт се установява в около 10%, най-често при диабетици, при хипертоници и др.

Съвременното лечение на сърдечния инфаркт изисква бързина на спасителните мерки, висока квалификация на медицинския персонал и възможност за използване на съвременна апаратура и лекарства. Според специалистите началното лечение на заболяването се свежда до навременно започване на т. нар. реперфузионна терапия. Понастоящем се приема, че най-добрата реперфузионна техника е т. нар. коронарна ангиопластика със стентиране, което позволява в 90% възстановяване на нарушеното коронарно кръвообращение на пациента. Проблем за успеха на този модерен метод е времето за транспортиране до съответния специализиран център за извършване на манипулацията. Необходимото време за това, наречено още „време от врата до врата”, е 45 минути и е причина за широко разпространения постулат „Времето е още миокард”.
Лечебният алгоритъм при сърдечния инфаркт включва още съвременни животоспасяващи лекарства, прилагани от добре подготвени специалисти. И тук алтернативната терапия е опасна за живота!

Физическата, професионалната и семейната активност след преживян остър миокарден инфаркт трябва да се подчинява на строго определени правила. Не се препоръчва интензивно физическо натоварване в първите 6 седмици след инфаркт. Ако честотата на пулса е до 120 удара в минута, няма ЕКГ промени, на пациента може да се разреши обичайна работна активност, изкачване до първи етаж стълби, оправяне на легло, носене на не тежки покупки. Ако пациентът може да изкачва стълби без симптоми, сексът е безопасен. Популярният медикамент виагра не е противопоказен при стабилни пациенти 4 до 6 седмици след сърдечен инфаркт.

Връщането на работа зависи от типа на професията и натоварването. Обичайно пациенти, които са на работа без големи физически и психически натоварвания, могат да се върнат на работа след 2-3 месеца. За пациенти с тежка физическа работа решението се взема след стрес тест. Пациенти с малък, неусложнен инфаркт могат да шофират още на 3-та седмица на къси, ненатоварени разстояния, а тези с обширен или усложнен инфаркт – след 6 седмици. За професионалните шофьори сроковете и оценките на риска са обект на професионална експертиза. Ранното връщане на работа обикновено няма негативен клиничен ефект, но има положителен психологичен и финансов ефект.

Хронична стабилна стенокардия
(Гръдна жаба)

Това е пристъпна болка пред гръдната кост или дискомфорт в гърдите в резултат на преходна миокардна исхемия (намаляване притока на кислород до сърцето), запазваща характера си за продължителен период от време. Субективно описание на болката или дискомфорта е в зависимост от общата култура и образование, професията и типа нервна система на болния. Обикновено пациентите се оплакват от болка, притискане, стягане, парене, задушаване, разпъване и други.

Локализацията на болката най-често е на широка площ или в област, където се излъчва. А това става най-често към лявото рамо и ръка. Често станокардната болка се излъчва и към дясното рамо и ръка, двете ръце, шията и долната челюст, понякога под лъжичката и дясното подребрие. Провокирането на болката най-често е от физическо натоварване, емоционално напрежение, студ, след нахранване, пушене, покачване на кръвното налягане. Времетраенето на стенокардната болка обикновено е от няколко до 10-15 минути, като при по-голяма продължителност трябва да се мисли за по-тежки усложнения.

Нестабилна стенокардия

Остра форма на исхемична болест на сърцето, която включва поява на болкова симптоматика в покой, ранна слединфарктна стенокардия. Това е остър и подостър синдром, резултат на усложнена атеросклеротична плака, с възможност за евентуално развитие на миокарден инфаркт. При нея болката обикновено е много силно изявена и е показание за спешно лечение в болнично заведение.

Пациентът с новодиагностицирана стенокардия трябва да бъде оценен по отношение на сърдечно-съдовия риск и най-вече от риска за инфаркт. Лечението на стенокардията, което трябва да се извършва от опитни специалисти, трябва да постигне 2 цели: да продължи живота и да тушира болестните симптоми.