Службата по обществено здраве на Англия съобщи, че там се наблюдава значително увеличение на броя на заболяванията от скарлатина. Някои болници са се оказали в затруднено положение, поради наплив на такива пациенти. Случаите на по-тежко протичане също показват леко увеличение и това е причина за сериозно безпокойство. У нас също се наблюдава известно нарастване на случаите от скарлатина.
Скарлатината е остра инфекциозна болест, протичаща с ангина, обрив и обща интоксикация със склонност към инфекциозно-възпалителни и инфекциозно-алергични усложнения.

Болестта се причинява от вид бактерии - бета-хемолитични стрептококи от група А. Те продължително се запазват при ниски температури. Върху предметите около болния те остават жизнеспособни в продължение на месеци.

Източник на зараза при скарлатината не са само болните, но и здравите носители на хемолитични стрептококи от група А, като при последните липсват клинични симптоми. Здраво носителство се среща при около 10-15 на сто от населението.

Контагиозният (заразен) период при скарлатината обхваща целия период на заболяването, но основно през първите 10-12 дни от началото на болестта.

Начинът на заразяване е основно по въздушно-капков път. Но заедно с това е възможно предаване на инфекцията и чрез предмети от бита, играчки, дрехи на болните, а също и чрез замърсена със стрептококи храна, главно мляко и млечни продукти.
Най-висока е заболеваемостта сред децата от 1 до 9 години и през есенно-зимния период. Макар и по-рядко боледуват и възрастни. Имунитетът след прекарано заболяване е напрегнат.
Инкубационният период от момента на заразяването до появата на симптомите при скарлатината най-често е от 1 до 3 дни.

Симптомите при скарлатината се характеризират с остро начало, повишаване на температурата, повръщане, болки в гърлото и ангина. След няколко часа се появява обрив, отначало върху лицето, след това по шията, тялото и крайниците. По-рядко обривът може да се появи на 2-3-ия ден от заболяването и по-късно.

Скарлатина при възрастните
За съжаление възрастните също могат да боледуват от скарлатина, ако не са преболедували преди това. При тях тя е същото инфекциозно заболяване, каквото е в детската възраст, като обикновено симптомите са по-слабо изразени, но в някои случаи е възможно и по-тежко протичане. Тези по-тежки форми изискват навременно и адекватно лечение с антибиотици и други лекарствени средства.

Може ли възрастен да се зарази от болно от скарлатина дете? Да, това е напълно възможно при контакт с болно от скарлатина дете, особено при пребиваване в една стая с него, даже и за сравнително кратко време, особено ако детето е с изразени симптоми на кихане и кашляне. Заразяването, освен от капчици от кихане и кашляне из въздуха, може да стане също чрез спално бельо, дрехи, използване на общи кърпи и др. Заразяването може да стане също и чрез замърсена със стрептококи храна – особено сурово мляко.

Скарлатината протича под различни форми:
– Леки (“изтрити“) форми. Те са най-често срещаните. Протичат с леки признаци на интоксикация. Обривът е блед и изчезва бързо;
– Екстрабукални (екстрафарингеални). При тях заразяването става не през лигавицата на орофаринкса, а през наранявания по кожата. Обривът е изразен и се появява след много кратък инкубационен период близо до мястото, през което е проникнала инфекцията. В този случаи липсва увреждане на лигавицата на орофаринкса;
– Септични. Това с най-тежките форми на скарлатината, които сравнително често се срещат и при възрастни. Има голяма вероятност от усложнения от страна на сърцето. Обривът е по-слабо изразен под формата на точковидни кръвоизливи.

Диагноза
Основно значение има микробиологичното изследване на гърлен секрет. От значение е гърленият секрет да бъде взет правилно – пробата се взема рано сутрин с тампон, с който се обтриват сливиците и фарингеалните (гърлените) дъги. Важно е това да се направи преди хранене, пиене на вода или плакнене на устата. Съществуват и бързи тестове за доказване на бета-хемолитичния стрептокок.

Лечение
Лечението на скарлатина при възрастни обикновено се извършва в дома. При пациентите с тежки форми на протичане се налага хоспитализация. На първо място се предписва антибиотична терапия с пеницилинови препарати, цефалоспорини или макролиди. Курсът на лечение продължава най-малко 10 дни.
Имунопрофилактика: Ваксинация срещу скарлатина не се провежда

Противоепидемични мерки
Те предполагат своевременно откриване на болните от скарлатина и здравите заразоносители на инфекцията (при тях липсват клинични симптоми), както и правилната им изолация в дома или в болница, а също и прилагането на карантинни мерки, особено при откриване на скарлатина в детски градини, училища, лечебни заведения, домове за възрастни хора.