Болестта е описана за пръв път от британеца J. Parkinson в 1817 г. в „Есе за треперещата парализа“ (Paralysis agitans) и носи неговото име. Той също е боледувал от тази болест. Сега се причислява към т.н. Редки заболявания и фигурира в Международната класификация на болестите под знака G20. Честотата на заболяването е 100 души на 100 хиляди, т.е. около 1 на хиляда. Над 60-годишна възраст боледуват 2%, а над 80-годишна възраст - 10-15%. Мъжете боледуват по-често от жените. Честотата на това заболяване в миналия век беше много по-висока, като хронична фаза на Летаргичния енцефалит след прекаран Испански грип (най-смъртоносната пандемия на Земята). По време на Първата световна война загинали 15 милиона души, а от испанската болест са починали 3-5% от населението (около 50 милиона), 27% (500 милиона) са били заразените. От тях стотици хиляди са развили като последствие Паркинсонов синдром, чиято честота през 60-те – 90-те години на миналия век беше висока (т.е. 40 г. след преживяване на Испански грип). В 80-те години на миналия век у нас се разви друга ендемия (рядкост) на грип, при която проф. д-р Сашо Божинов описа тогава „Остър Паркинсонов енцефалит“.

Какво ни чака след ковида?
Изтъкнати наши невролози правят аналогия на ковид-19 с вируса на Испанската болест. Първо, вирусът е бил подобен на ковид-19. Второ, симптомите на загуба на вкус и обоняние е имало и при Испанската болест, и в 88% от сегашния ковид-19. Това показва, че и в двата случая вирусът поразява вътрешни структури на главния мозък. Трето – при Испанската болест се е развивал Летаргичен енцефалит с последващ Паркинсонов синдром, а тежките случаи на ковид-19 са протичали също с енцефалитни прояви. Благодарение на добрите съвременни реанимационни мероприятия мнозина оцеляха. Дали ще развият Паркинсонова болест, ще може да се каже след 7-10 години.

Паркинсоновата болест е дегенеративно неврологично заболяване на части от екстрапирамидната нервна система, меланин-произвеждащи клетки, разположени в средния мозък: черната субстанция (нигра), синьото място (локус церулеус), свързващото ядро (рафе) и ядрото на Майнерт, хипоталамус и темпоралния неокортекс. Под микроскоп в загиналите клетки на тези ядра се виждат характерни „телца на Леви“.

Какво уврежда?
Това са неврони, които реагират на свързващия хормон допамин. Като се загубят тези неврони, започват да превалират ацетилхолиновите медиатори.
Как и от какво се увреждат тези ядра:

Наследствеността е по-малка от 10%. Важи взаимодействието между генетичната предразположеност и факторите на околната среда.

Не е задължително да се прояви болестта, ако се избегнат следните фактори- причини:

1. възпаление на средния мозък-енцефалит при инфекции, предимно вирусни;

2. токсини от околната среда: СО – въглеокис. Да се избягва спане в помещение с горене при ниско съдържание на кислород, например с печка “мангал“, спане в работеща кола, в затворен гараж, задушаване при пожар; манган, олово в производството на руда и храна; токсични алкохоли. Бременност с употреба на тютюн и алкохол се отразява на плода; някои медикаменти (големи дози бензодиазепини, рауволфия/резерпин), всички наркотици и др.

3. Диабет и разстройство на щитовидната и паращитовидните жлези.

4. Травми на мозъка: особено често повтарящите се при бокс, кик-бокс, често комоцио.

5. Прекаран мозъчен инсулт, особено в региона на средния мозък.

6. Тумори на главния мозък.

7. Хидроцефалия (повишено водно налягане в мозъчния череп).

8. Други болести на главния мозък: Болестта на Алцхаймер, на Леви, на Кройцфелд-Яков, на Уилсон, на Хънтингтън.

Какви симптоми се проявяват?

Една триада: 1. Статичен тремор (треперене в покой);

2. Бради-или хипо-кинезия (забавени и намалени движения);

3. Мускулна ригидност (скованост). Треперенето започва от едната ръка, след време и другата, на устните, на езика, миглите, на цялата глава. При движение на тези мускули треперенето изчезва, затова треморът е статичен. Изчезва и по време на сън.

Забавяне на движенията до липсата им (акинезия при тежки случаи): лицето е без гримаса (хипо- и а-мимия и не изразява емоции).

Писането на ръка е забавено; със „стегнати пръсти“ се изписват много дребни букви (микрография).

Походката е силно забавена и ситнеща, стъпалата не се отлепват от пода.

Говорът е забавен, “стегнат“, неразбираем. Често и гълтането е смутено.
Поради скованост на мускулите шийната мускулатура е „вдървена“ и причинява силно навеждане на главата напред; крайниците са сгънати в лактите и коленете, тялото е силно наклонено напред, спъва се при ходене и пада, понякога „замръзва“ на едно място. Чести болки по гръбнака и крайниците. Нарушава се равновесието.

Неврлогичен преглед
Установява се трудното сгъване на мускулите (ригидност) и „симптом на зъбчато колело“ - най-често се изследва китката и лекарят усеща едно „прескачане“, като на зъбчатка. Ако липсва ригидност и „зъбчато колело“, треперенето и сковаността може да бъдат функционални, на нервна почва.

Не се стряскайте от описаната картина! Това е последната фаза на НЕлекуваните. Съвременната диагностика и терапия не допуска тази фаза!

Второстепенни симптоми са:
Паметови (когнитивни) смущения, депресия или агресивност, десоциализация (изолираност от заобикалящите), нарушение на вегетативната нервна система – повишено слюноотделяне и омазняване на кожата, повишена сънливост, смутено уриниране, запек, намалена еректилност и полова слабост.
Обикновено двигателните симптоми са двустранни, симетрични. Асиметрични (хемипаркинсон - на едната половина на тялото) се развиват след прекаран инсулт, черепна травма, тумор на едната половина на мозъка.
Неприятни усложнения са т. н. дистонични явления: усукващи се повтарящи движения на тялото, на ръцете - локални, или генерализирани, блефароспазъм, изваждане на езика напред.

Различителната (иференциална) диагноза трябва да се прави :

1. с неврастенния тремор и вегетативни нарушения, физическа и интелектуална преумора, което не е Паркинсон;

2. С т.н. Есенциален тремор - треперене на ръцете при волеви движения (хранене, писане, фини професии на ръцете), засилва се при притеснение пред публика. Има предимно генетична предразположеност.
Добрият невролог с опит поставя диагнозата Паркинсон от разстояние.

Помощни диагностични методи са:

1. Треморограмата е вид електромиограма, която различава паркинсоновия тремор от есенциалния.

2. Скенер и Ядрено-магнитен резонанс не винаги откриват увредата на тези малки, но важни нервни структури. Изследването „ДаТскан“ е по-точно, радиоизотопно проследяване на транспорта на невромедиатъра допамин.

3. с Тест карби-допа-леводопа: бързото повлияване с еднократна висока доза отчита след половин час намаляване на тремора и ригидността, раздвижване на тялото , а „лъжливият“ паркинсон не се повлиява.

Предотвратяване на болестта:
Чрез физически упражнения, танци, замяна на един вид труд с друг, четене на книги, заучаване на чужди езици, общ лечебен масаж на цялото тяло, диета (намаляване на месото, увеличаване на плодове и зеленчуци), стоп на тютюнопушене и алкохол, използване на хранителни добавки и подправки: зелен чай, антиоксиданти, ко-ензими, гинко-билоба, витамини С, Е, В6, селен. Предпазване от черепни травми, високо кръвно налягане, радикално лечение на всички възпалителни болести.

Лечението
Извършва се с допамин-заместителни и симптоматични средства. Предпочита се монотерапия с един медикамент.
В началните стадии се започва с невропротективни, които забавят процеса: МАО В–инхибитори (селегос, ямакс, сагилия - предодвратяват подтискането на нервните допаминови трансмисии), СОМТ инхибитори (ПК-Мерц) таблетки или инфузионен разтвор 0.4 мг (1 мл), глутаматни антагонисти, антихолинергични и такива, които стимулират допаминовите рецептори (допаминови агонисти).
Когато се изчерпи ефектът им, се пристъпва към допамин-заместителна терапия-Леводопа (Л-Допа-Мадопар) и Леводопа/Карбидопа (Синемет). Винаги се започва с минимални дози на лекарството, постепенно се увеличават и овладяват все по-добре болестните симптоми. Ако се започне с високи дози - настъпват тежки психични и двигатeлни разстройства.
Никога не се самолекувайте! Тази болест подлежи на диспансеризация от невролог.
Симптоматични средства: за премахване на сковаността на движенията (мио-релаксанти-мидокалм, баклофен и др.), антидепресанти, седатива (успокои-телни), невростимулатори и вазоактива (ноотропил, гинко-билоба и др.).
Съвременни допълнителни средства:
- лечение „с помпа“ за директно вкарване на леводопа в червата и подкожно (с малка игла в корема);
- дълбока мозъчна стимулация (ДМС) с имплантиране на електроди в базалните ганглии, чрез пулсов генератор (пейсмейкър), поставен в кожата на гръдния кош.