Артритът ангажира големи и малки стави, като се демонстрират 5 основни признаци на възпаление: оток, болка, зачервяване, затопляне и нарушени движения (трайни деформации на малките стави при т.н. инфект артрит).

Ревматизмът е заболяване, с което медицината може да се гордее, че се е преборила. Рядко е, но все още го има.
Когато навлязох в тази наука в средата на миналия век, всеки втори човек страдаше от ревматизъм. Рино-фарингс-тонзилитите (ангини) бяха повсеместни. Единственият ефект се постигаше с тонзилектомия (изрязване на гърлените сливици) до степен, че много млади хора, заминаващи на морско плаване, което продължаваше не по-малко от 6 месеца, или на работа в чужбина, се подлагаха профилактично на операция на сливиците. Тяхното остро или хронично повтарящо се възпаление предизвиква автоимунна реакция и поразява, най-често ставите (малки и големи) с осакатяване на движенията, сърцето с всичките му форми на миокардит, перикардит, ендокардит, васкулит, невроваскулит с проява на хорея минор, епилепсия, инсултоподобни парализи, радикулити, неврити, гломерулонефрит, простатит, дерматит (еритема, нодули).
Всички можем да се гордеем, че волю или по заповед допринесохме за редуциране на това заболяване - “бич“ за поколенията. В помощ дойдоха откритието на пеницилина от Флеминг през 1928г. и всички антибиотици от този ред, и особено след „теорията за адаптацията“, “стреса“ и ролята на кортикостероидите, развита в периода 1954-1973 г., както и разширяване на гамата на сулфонамидите и НСПВС (нестероидните противовъзпалителни средства). Преди тях лекувахме само с народни средства и аспирин (салициловата киселина изолирал през 1838 г. италианецът Рафаел Периа, а преди него елините използвали за ставни болки сок от кората на бялата върба). При тежки случаи прилагахме големи дози аспирин (6 таблетки дневно, 3х2 от 500 мг): така наречения от американците „пулс“ или „терапия на отчаянието“. Имаше същите странични явления, като кръвоизливи, токсично увреждане на паренхимни органи, но сега внимателно прецизираме дози аспирин протект от 100, 75 или 50 мг. Доказан е ефектът на салициловата киселина да редуцира излишните протеини като отговор на автоимунния процес. Не може да не се гордеем с „къртовския“ труд, който полагахме за диспансеризация на децата, учениците - т.н. „пеницилинизация“ (инжектиране по план) или перорални схеми на феницилин при всички деца с ринофарингити, полиартрити, лупус, хорея минор, скарлатина, а по-късно и с НСПВС и стероиди.
Ревматизмът е автоимунно заболяване, причинен от бетахемолитичен стрептокок, живеещ като сапрофит в носоглътката, сливиците, белите дробове и бронхи, пикочо - половите органи, кожни органелии, обострящ се в локални възпалителни процеси, които наричаме фокуси, проявяващи се при срив на имунитета (простуда, психотравма, допълнителни инфекции, недохранване) и предизвикващи болково-възпалителни процеси в мезенхима - малки и големи стави, гръбначен стълб, сърдечносъдова система, нервна система, кожа, пикочо-полова система, жлезиста тъкан.
Не е наследствено заболяване, но може да се случат няколко болни в едно семейство, поради заразността на стрептокока и здравно-хигиенните условия в дома. По принцип ревматизмът не е инфекциозна болест, но стрептококът, който се активира в носоглътката, може да се предава чрез пръски от уста в уста или чрез замърсени ръце, прибори, съдове за храна.
Симптомите на ревматизма започват като инфекциозно заболяване на активирания тонзилофарингит или гнойна ангина с висока температура, втрисане, главоболие, затруднено преглъщане, болезнено увеличени регионални лимфни възли, мускулни болки по цялото тяло. Ако не се лекува адекватно с антибиотици и противовъзпалителни средства, настъпва безсимптомен „светъл период“ за 2-3 седмици, в който се изработва имунния отговор, и след това започва локалният клиничен форум: артрит, миозит, съдечносъдово увреждане, увреждане на централната и периферна нервна система, големи и малки кръвоносни съдове, кожни увреждания, заболяване на бъбреци, гонади.
Засягат се няколко стави, отминава, ангажира други стави, връща се по-бурно при предишните стави, и т.н. (мигриращ и транзиторен артрит). Освен ставичките на пръстите и китките може да се засегнат малките междупрешленни ставички и болката по гръбнака да се сбърка като радикулит, макар че и такъв има, като имунен отговор на фокалната инфекция.
Цялостно болният се приковава на легло.
Едно неприятно усложнение е фибромиалгията: болки в мускулите и сухожилията по цялото тяло, безсънни нощи, депресия, умора, обща отпадналост. 90% от случаите са жени.
Увреждат се избирателно всички съставки на сърцето: перикардит, миокардит, ендокардит, наблюдава се увреждане на сърдечните клапи, оформяне на сърдечни пороци, и на малки и големи кръвоносни съдове: артериит, флебит, аортит. Сърдечните увреждания се проявяват с учестена сърдечна дейност и дишане, болки в гърдите, задух, отпадналост. При преслушване се чуват специфични шумове.
При малка част от пациентите сравнително късно, 5-6 месеца след началото на заболяването, се уврежда неостриатума на главния мозък и се развива т.н. Horea minor (за разлика от Хорея майор - болестта на Хънтингтон). Името е превод от гръцки език, означава танц и се изразява в: повреден или невъзможен почерк при учениците, затруднено самообличане и самообслужване, треперене и неволеви червейообразни движения на крайниците и тялото при ходене, които изчезват по време на сън и се усилват от стрес. В лекарската ми практика имах случай на млад войник, заболял от хорея, неразпознат, хвърлен в карцера, уличен за „подигравателни гримаси и движения с крайници и тяло“. Там лежал на циментов под и се беше влошил. Остана инвалид.
Може да се засегнат малките кръвоносни съдове (церебрален ендоваскулит) или големи вени и артерии, протичащи като инсулти. Вече церебралната форма на ревматизъм практически не се среща. Кожата реагира с червени пръстени около ставите или подкожни възли. Може като автоимунен отговор да се развие гломерулонефрит, простатит, параметрит, аднексит. Рядко се съчетават всички увреждания, но по-чести са артрит със сърдени увреждания, и рядко хорея със сърдечни пороци. Да се има предвид, че подобни усложнения може да настъпят след прекарана в детство скарлатина.

Скарлатина
Скарлатината е инфекциозно заболяване, което се причинява също от бета-хемолитичен стрептокок от групата А. Засяга предимно детската възраст от 3 до 13 г. и започва с висока температура, главоболие, повръщане, болезнено зачервено гърло. Сливиците са с гнойни налепи. Езикът е зачервен и набъбнал като малина. Наблюдава се дребно-петнист зачервен обрив в слабините, шията, гърдите, корема, който преминава за около десетина дни, но може да се предизвика автоимунен отговор с развитие на синузит, отит, лимфаденит, засягане на сърцето, ставите, менингит и да останат последици за цял живот, както при ревматизма.
Диагностиката се подкрепя от лабораторни изследвания: скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ); С-реактивен протеин (CRP); взема се секрет от гърлото или хемокултура и се прави посявка, за да се търси „растеж“ на стрептококи; изследва се титърът на антистрептококовите антитела (AST); реакция Валер-Роус; изследване на ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела; електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиография, рентгенография на бял дроб и сърце.

Лечение на ревматизъм:
1. Антибиотично лечение на стрептококовата инфекция;
2. Противоревматични средства: нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и стероиди;
3. При фибромиалгия - антидепресанти и антиконвулсанти;
4. Покой на легло и кардиологична и антиедемна терапия при сърдечни увреждания;
5. Лечението на хорея минор: освен гореописаната терапия - валпроева киселина, венозно глобулин и плазмафереза;
6. Правилно хранене без алергени;
7. Климатолечение или смяна на местоживеене;
8. Саниране на къщата против влага, плесени;
9. Физиотерапия и лечебна физкултура.