Сън и безсъние

Последна промяна на 09 March 2023 в 18:53 274 0

Сънят играе важна роля за процесите на метаболизма, за активиране на Т-лимфоцитите като гарант за имунитета, стимулира производството на невротрансмисери, свързани с растежа. При нормален сън покаченият растежен хормон спомага за нарастване масата на мускулатурата и растежа на организма. Белите дробове работят равномерно и забавено, сърдечната дейност се забавя (в някои фази на съня пулсът спада до около 50 удара в минута при норма 60-80), кръвното налягане спада и това дава възможност сърдечната мускулатура и венечните сърдечни артерии да си отпочиват.

В мозъка: освен, че се регистрират електроенцефалографски промени (намаляват бета-вълните, появяват се алфа-, заместват се с тета- и делта- вълните), но настъпват и механични промени на релаксация: гръбначно-мозъчната течност се изпомпва с по-интензивни темпове и „отмива“ отпадните продукти от работата на мозъка и ги насочва към лимфо-венозната система. Мозъкът се събужда отпочинал и свеж. Мозъкът е орган, който продължава да работи и да се грижи за цялото тяло, когато ние отпочиваме. Той не спира да получава информация, дори и когато спим, и продължава да изпълнява комплексни автоматизирани задачи. По време на сън мозъкът складира информация в дългосрочната памет (тук трябва да споменем за сугестопедичния метод за научаване на чужди езици на българинът Георги Лозанов).

Съществуват много теории за необходимостта от сън. Според адаптивната теория сънят служи за адаптация и предпазване от опасности, за оцеляване на организма. Теорията за складиране на енергия се подкрепя от проучванията, че по време на сън енергийният метаболизъм намалява с 10%. Възстановителната теория показва, че сънят дава възможност организмът да си поправи това, което е разрушило, и да се подмладява. Живите същества, лишени от сън за няколко седмици, губят имунитета си и загиват бързо. Теорията за пластичността на мозъка показва, че по време на сън се осъществяват промени в структурата и организацията на мозъка. При хронична липса на сън се нарушава възможността за четене и запаметяване на информацията, както и за изпълняване на задачи.

Някои смятаха съня за пасивно състояние на мозъка. Напротив – това е особен вид активност на нервната система. По време на сън мозъкът почива, но работи усилено за възстановяване на работоспособността на целия организъм. В будно състояние се изразходва АТФ (аденозин-трифосфат), креатинфосфат, гликоген и глюкоза. Отделеният аденозин се натрупва и свързва с аденозиновите рецептори на мозъка и подканя организма към заспиване. Кафето и чаят блокират аденозиновите рецептори и затова ободряват организма.

Цикли на съня
Разглеждаме бавновълнов и парадоксален сън. Първият заема ¾ от съня. Отпускат се скелетните мускули, почиват си белите дробове и сърдечносъдовата система, разходът на глюкоза и кислород от нервната тъкан спада с 40%. Енергоразходът по време на сън намалява с 10-30%. Стимулира се имунитетът и регенеративните процеси на всякакви рани.
Секрецията на растежния и гонадотропен хормон нараства, а на аденокортикотропния хормон и кортизол намалява. Епифизата секретира хормона мелатонин. Стресът намалява. Подобрява се паметта. Тези ефекти са подчертано изразени в четвъртата фаза на бавновълновия сън.
Парадоксалният сън се обозначава като REM: Rapid eye movement = бързо движение на очите на английски. От една страна съхранява и възстановява обмяната на веществата, и от друга – показва повишена активност: освен потрепване на ръцете, краката, тялото, лицето и очите, покачване на телесната температура, пулсова честота и дишане, кръвно налягане, мозъчна активност, сексуална възбуда, и в същото време - атония и временна парализа на тялото.

Сънищата
Може да се появят във всяка фаза на съня, но най-ярки са тези в REM-стадия. Сънят продължава до два часа. Само студенокръвните животни, като костенурки, влечуги и риби, не сънуват. Сънуват птиците и всички бозайници. Сънуват и новородените бебета. Сънищата се приемат като един от начините за затвърждаване на спомените. Това е период, в който мозъкът реорганизира и преглежда събитията от деня и свързва нови преживявания със стари.
Осъзнатият сън е когато сънуващият е на ясно, че сънува, и участва активно във въображаемите събития. За него се споменава още в 415 г. сл. н. е. от Августин от Хипон, а през XVIII век тибетските будисти практикуват т.н. съновна йога, различна от медитацията на осъзнаване. Има хипотеза, че разпознаването, че сънуваме, възниква в задно-страничната част на предно-челната мозъчна кора, която се деактивира по време на парадоксалния сън и в които се проявява паметта.

Прозявката
се явява преди и след сън, при скучни дейности или “заразно“, имитирайки срещулежащия човек или животно.

Безсънието
е състояние, при което човек трудно заспива, лесно се събужда, или и двете неприятности. Ненаспалият се става изморен, с лошо настроение и невъзможност да се труди и да общува с близки и колеги. Повтарящите се случаи на безсъние смущават психическата и физическа нагласа, пречат на работата и нарушават комфорта в семейството.
Бива първично (след остър конфликт), вторично (например от появила се болка или болест), остро или преходно (за една нощ или седмица), и хронично - няколко месеца.

Причини могат да бъдат: стрес, голяма еуфория и превъзбуда, депресия, психични заболявания, медикаменти и хранителни добавки, прием на голямо количество храна наведнъж - особено вечер, кофеин, никотин, алкохол и заболявания на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревни, бъбречни, белодробни и сърдечни. Може да се дължи на нарушение на циркадния ритъм на времето: работа на смени, пътуване със самолет, смяна на астрономическото време, на лоша хигиена на съня: лягане по различно време, липса на комфорт на леглото, продължително лежане и спане през деня, дори на прекаленото желание и тревожност дали ще се заспи. Тук ще прибавим безделието и безполезното лентяйство, довеждащо до посягане към упойващи и други токсични вещества.

Ако погледнем малко назад, към постиженията на великия руски физиолог и психолог академик Иван Петрович Павлов (1849-1936), два пъти лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология за 1904 и 1927 г., ще обърнем внимание на т.н. динамичен стереотип - фиксирана система от безусловни и условни рефлекси, когато всяко действие е подредено с други действия в строга последователност и повторяемост, така че предходното действие извиква по ред следващото, и времето за почивка и сън. И. П. Павлов е работил цял ден прав на писалищната катедра, лягал си е точно в 24 часа и е светвал лампата точно в 6 часа. По него царските патрули в срещустоящия Кремъл са си сверявали часа. Той ни е завещал правилото за т.н. активна почивка. Не е необходимо излишно спане, а умственият работник да заделя точно време за физическа работа, като копаене или засаждане в градината, физкултурни занимания и др., а физическият работник да отпочива с книга в ръка.

Стареенето променя съня
Нормално, физиологично, с нарастване на възрастта, количеството и качеството на съня се променят. Едно новородено спи от 14 до 16 часа дневно. Сънят, казват, е храна за бебето. Възрастните спят от 6 до 9 часа.
С нарастване на възрастта и ефективността и качеството на съня се променят. Отмората, която ни носи сънят, става по-слаба. И ефективността на съня намалява с около 20%. Хората над 65 г. по-рано се събуждат, по-рано заспиват. Сънят става накъсан. Освен промяната на биологичния светлинен часовник, роля за това играят прибавените с остаряване заболявания на стомашно-чревния тракт, например киселинен рефлукс, хроничен запек, на дихателната, пикочо-отделителната и сърдечносъдовата системи, и особено засилващата се хронична болка на опорно-двигателния апарат. Сънят се разстройва и от наложения прием на различни лекарства за тези прибавени заболявания. Достига се до обратен ефект върху централната нервна система. При някои пациенти приемът на ноотропни (дневни мозъчни стимуланти), приети сутрин, задействат чак вечерта и болният е възбуден през нощта, а денем спи, а някои сънотворни, дадени вечер, задействат на сутринта и болният да спи през деня, а нощем да будува.

Позата на спане
Най-физиологична е тази по гръб и е удобна за болки във врата и гръдната половина на гръбнака. Неудобна е за случаи на болки в поясно-кръстната част на гръбнака.
Спане по очи единствено намалява хъркането, но най-физиологично е смяната на позата в различни посоки.

Лечение на безсънието
На първо място – да отхвърлим причините за безсънието, споменати по горе. Остаряването не задължава да вземаме непременно сънотворни, които повишават антихистамините и вредят на други съпътстващи заболявания.

Да започнем с физикални средства: физически упражнения, подходящ и дозиран фитнес, задължителни разходки сред природата с приятни спътници.

Хидротерапия: плуване, джакузи, посменно хладък и топъл душ, особено преди сън. Частичен и общ масаж на тялото, масажна яка, акупресура, акупунктура.
Интелектуални занимания: четене на книги, посещения на музикални форуми, изложби, музеи, колективни забавни игри, заучаване на чужди езици. Туризъм! А защо не - заучаване на нови науки и професии, следване на ново висше образование.
Рационално хранене с повишаване на плодово-зеленчуковата храна и намаляване на животинската.
Да се възползваме от природните дадености на билките мента, глог, валериана, липа, анасон, мащерка, лайка, хамомила, арника, жълт кантарион. Или таблетни форми на лекарства с извлек от тези билки. При неповлияване да се потърси лекар: личен лекар, невролог, психиатър, психолог. Гамата седативи и сънотворни лекарства е необятна: бромати, баритурати, бензодиазепини, анксиолитици, антидепресанти, сънотворни, габапентини, прегабалини, антиконвулсанти. Но приемът им е строго индивидуален! Избягвайте да си ги разрешавате без лекарски съвет. Всички споменати лекарства увреждат черния дроб с натрупване на дозата.

Виж още за: