Тригеминална невралгия


Болест : Тригеминална невралгия

Последна промяна на 04 декември 2022 в 21:38 42 0

Невралгията на троичния нерв (Nervus trigeminus) е хронично заболяване с мъчителни болкови пристъпи в една от половините на лицето.

Анатомия
Троичният нерв е петият черепномозъчен нерв, осъществяващ чувствителността от върха на главата до долния ръб на челюстта, но също и моторната функция на някои мускули. Т. е. той е смесен нерв, с три клона, за разлика от другия лицев нерв Facialis, който е чисто моторен и се състои от два клона.
Горният клон на троичния нерв е Офталмичният и отговаря за челото, горния клепач, върха на носа и челния, етмоидалния и сфеноиден синуси.
Средният, максиларен нерв, инервира кожата на слепоочието, скулите, долния клепач, бузите, максиларния синус и реда на зъбите на горната челюст.
Най-долу е мандибуларният нерв за долночелюстната става, част от ушната мида и слуховия канал, част от езика, брадичката и долния ред зъби.
Троичният нерв започва от сетивното и моторно ядро в мозъчния ствол, излиза между моста и средното малкомозъчно краче, сетивният корен образува Ганглия на Гасер, лежащ върху пирамидната кост, и от него излизат трите сетивни нерви. Моторният корен навлиза изцяло в долночелюстния нерв и инервира дъвкателните и някои други мускули. Слъзният нерв (Lacrimalis) се насочва към слъзната жлеза, придружавайки средния максиларен нерв. Мандибуларният нерв се придружава и от езиковия (n. Lingualis), и от тъпанчевия (хорда тимпани), и от парасимпатикови влакна за всички слюнни жлези. Описвам тази сложна инервация, за да обясним по-късно, че болковите пристъпи от тригеминална невралгия може да се придружават и от неприятни слъзни, слюнни, вкусови, слухови симптоми. Освен това, поради общото начало в сетивното ядро за трите клона и поради натрупване на сетивната информация в общия колектор – таламус оптикус и подкорови ядра, обратният отговор може да бъде смесен или не - правилно разпръснат.

Болно е едно място, болката се усеща на друго
Например, причината може да бъде гноен зъб на долната челюст, или цирей на брадата, а невралгията да се изразява с болки в горната челюст или очницата. Следва изваждане на един или всички зъби на горната челюст, но болката продължава и чак тогава се установява, че началото е в долна челюст, или ухо, или някой синус, или възпаление на слъзната или слюнчени жлези, или патология на ганглия на Гасер, и др. Понякога може да се появят т.н. тригерни, пускови зони, разполагащи се далече от първичното огнище, дразненето на които при бръснене, поставяне на спирала, гримиране, дори акупунктура, може да отключи пристъп на тригеминална невралгия на принципа на т.н. кръстосана невронална връзка, описвана в неврологията като най-жестоката болка, стрелкаща, пареща, изгаряща, забиваща се като светкавица, понякога стигаща дори до повод за самоубийство. Това са и причините за хронифициране на страданието, повтарящо се по повод и без повод, дори и много време след отстраняване на първопричината.
Болката продължава от секунди до минути, или повече. Често се придружава от контракция на лицевата мускулатура (болезнен тик), вегетативни нарушения (побледняване или зачервяване, изпотяване на половината лице) и психични смущения (безсъние, депресия, изтощение). Болните се занемаряват, изпитват страх от нов пристъп, мъжете не смеят да се обръснат, жените не се гримират, не могат да си измият зъбите, устата им замирисва. Някои прибягват към пиянство или се дрогират със силни упойващи средства, занемаряват работата и семейството.

Кои са причините?
Освен възпалителните процеси, за които споменахме, или преживян Херпес зостер, може да има съдови причини от аневризми, тромбози, пикове на високо кръвно налягане, тумори в задната черепна ямка. Във всички тези случаи говорим за симптоматична невралгия. Но може да не е свързана с определено органично увреждане и да я наречем идиопатична.

Лечение
Опитват се всички противоболкови средства: нестероидни или стероидни противовъзпалителни (от парацетамол и аспирин, диклофенак, аулин, ибупрофен, до кортикостероиди с инжекция или през устата при липса на противопоказания. Ако предишните не вършат работа - бензодиазепини - лексотан, диазепам, транксен, ксанакс и др., чак до антиконвулсанти-противоепилептични, като карбамазепини, габапентини, прегабаини. Препоръчват се високи дози витамини В. Също така добре действат седативен способ на акупресура или иглотерапия в точките BV 14, E 1, VB 20, Gi 4, тай-ян в слепоочието, криопунктура, декомпресивни оперативни намеси, локални блокади с лидокаин, блокада в ганглион Гасери,. Може да се стигне до ризотомия на ганглия на троичния нерв под обща наркоза и под рентгенов контрол, при което през устата се вкарва дълга игла и се инжектира в ганглия 0.4 мл глицерол; или пък радиочестотна ризотомия, при която по гореописания начин с иглата се вкарва ел. ток, който „изгаря“ част от нервните коренчета на ганглия.
Микроваскуларна декомпресия се прави само при пациенти без други усложнения, под 70-годишна възраст. Под обща наркоза се прави разрез зад ухото, трепанира се част от темпоралната кост 4/4 см, под микроскоп се достига до мозъчния ствол и се освобождава троичният нерв от притискащите го кръвоносни съдове.
Още през 1980 г. колектив от китайски неврохирурзи въведоха метод на транскраниална електростимулация на вживени електроди в путамен и опашатото тяло (местата, където организмът произвежда собствени обезболяващи вещества – ендорфини. Подобна манипулация се извършва и от наши неврохирурзи с поставяне на такива електроди между прешлени в шийната област, защото ендорфини се произвеждат и от плексус хориоидеус на мозъчните стомахчета.
Има публикации за интрарахиално въвеждане (чрез лумбална пункция) на микродози (0.1 мг) опиат с продължителен обезболяващ ефект.
Невралгията на троичния нерв е неприятно хронично заболяване. Трудно лечимо е, но не е фатално. На първо място трябва да се санира фокалната инфекция. Да се комбинира правилно лечение с антидепресанти и антиконвулсанти, трамол, паратрамол, опиоидни средства или някои от гореописаните хирургични интервенции. Алкохолизация, когато в ствола на страдащия клон на нерва се вкарва 80% етилов алкохол, и невротомия -прерязване на същия - се избягва, поради неприятната последица на обезчувствяване, схващане, като че нещо е захапало лицето, което е дори по-неприятно от болката на живия нерв.
В много случаи настъпва спонтанно самоизлекуване.