- Кои са невродегенеративните заболявания?

- Това е най-голямата група заболявания в неврологията – Алцхаймерова болест; Паркинсонова болест; една група заболявания, наречени Паркинсон плюс заболявания, които имат симптоми като на Паркинсоновата болест, но и деменция като Алцхаймеровата; фронтотемпорална болест, известна като болест на Пик, протичаща с поведенчески отклонения, но завършваща също с тежка деменция, и още редица други. Невродегенеративните заболявания са с неизвестна етиология, причина, което означава, че ние на този етап нямаме радикално лечение. Но затова пък в последните години работим изключително много за ранна диагностика. Защото тези заболявания са изключително коварни. Започват много години, преди да се проявят типичните им симптоми. Алцхаймеровата болест например започва 10-15 години, преди да се появят първите минимални паметови нарушения и много коварно уврежда части на мозъка. Тъй като мозъкът има огромни компенсаторни възможности, чак когато достигне един праг от 60 % например увреждане, чак тогава започва симптоматиката. Паркинсоновата болест започва десетилетия преди да се проявят моторните двигателни симптоми, които познаваме.
- Какво съветвате да предприемат хората, за да не закъснеят с диагностиката?
- Симптоми, които в България хората са свикнали да наричат свързани с ЕГН-то, с възрастта, да не се неглижират. Единственото, което възрастта прави с нашия умствен капацитет е, че малко забавя умствената дейност, но не я уврежда по никакъв начин. В предишни години като че ли отдавахме по-голямо значение на паметта.
- Как да съхраним мозъка си?
- Знаем, че с възрастта, най-вече под предлог финансов, както и заради проблеми със стави, колене, хората се отказват от много дейности или казано по друг начин се въртят в кръг от рутинни дейности. Това е погрешно. 60-65 г. или пенсионирането не бива да са сигнал за оттегляне от социална активност. Ето тук обществото е голям длъжник. Социалните контакти предпазват мозъка от стареене. Не бива контактите на хората след пенсиониране да се ограничават само с гледането на внуците. В последните години стана ясно, че ходенето - не става въпрос за големи физически натоварвания, а разходките 4 пъти седмично по 40 минути – един час действат изключително протективно за мозъка. Оказа се, че общуването с хора е изключително протективно. Оказа се, че средиземноморската диета също е положителна, а нашата не е много по-далеч от гръцката. Знаем, че по театри, кина има т. нар. цени за пенсионери. Ходете, не се отказвайте от социален живот. Често възрастните казват „Шумните събирания ме уморяват”. И това го приемаме за нещо нормално. В новите критерии за ранна диагностика е включен този симптом като евентуален белег за първи невъзможности хората активно да превключват от една дейност на друга или от един събеседник на друг. Предпочитат по-малко събеседници – двама, трима, за да могат по-лесно да следят контакта. Разбира се, някои симптоми могат да са и белег на социални или емоционални нагласи.
- Към кой лекар се обръщаме при проблеми?
- Във всички моменти, в които човек или неговите близки имат съмнения, че умственото функциониране не е както преди, трябва да потърсят консултация със специалист, обучен в областта на деменциите, в т. нар. центрове или комисии по деменции. В София почти всички болници имат такива екипи, като почнем с „Александровска”, „Св. Наум” (4-ти километър), ИСУЛ, Първа градска, Трета градска, Окръжна болница, Сити клиник, София мед. В провинцията има във Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе, Шумен, Монтана, Враца.
- Какви изследвания се правят?
- Трябва да похвалим касата и държавата, че още преди десетина години поеха разноските по диагностиката на тези заболявания. Безплатен е скенерът, нервнопсихологичните и кръвните изследвания. Диагностиката е поета от държава за престой от 3 дни в болница. Лечението се започва още в болницата, избира се най-подходящият медикамент. Ранната диагностика даде възможност да отсрочим тежката фаза с 5 до 7 години.