40% от българите са с индекс на телесна маса по-висок от здравословния, а затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет, стана ясно на пресконференция на тема "Тежестта на затлъстяването в личен, обществен и икономически план", организирана от Алиансa срещу затлъстяването с подкрепата на Ново Нордиск. В нея участваха проф. д-р Виолета Йотова, детски ендокринолог, професор по педиатрия в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна и ръководител на Катедрата по педиатрия, ендокринологът д-р Явор Асьов, главен асистент към Катедра "Вътрешни болести" и Клиника по Ендокринология на УМБАЛ "Александровска", Димитър Ганев, политолог, съосновател на изследователски център „Тренд“, и Аркади Шарков, здравен икономист, преподавател в СУ и ВУЗФ.

Затлъстяването не е просто козметичен проблем, то е преди всичко здравословен. И придобива мащаби, които вече касаят националното ни здраве. Защото то вече засяга най-малките – децата, и ги обрича да бъдат потребители на лекарства и болници, с влошено качество на живот.

„Аз така съм се родил“
Да, това извинение донякъде е вярно, защото генетиката е открила поне 200 гена, които имат отношение към склонността към напълняване. Но по принцип в повечето у нас те са спящи и от нас зависи, дали ще ги активираме. Ако наследствено сме предразположени към напълняване, вредната храна и заседналият начин на живот със сигурност ще ни доведат до по-високо тегло, отколкото здраво сърце би могло да носи.

При двама пълни родители повечето деца в семейството са със затлъстяване, сочат наблюденията. Но това се дължи не само на наследствеността, но и на начина на живот.

Хормонални проблеми, каквито за съжаление в днешно време имат у нас много жени, вероятно в следствие от Чернобил, също са отежняващ фактор за дамите, които искат да са стройни. Медикаменти за някои заболявания, например кортикостероидите, също карат организма да трупне излишни килца.

Интересно е, че дори глобалното затопляне е един от факторите на околната среда, който има отношение към затлъстяването, защото със затоплянето организмът хаби по-малко енергия. Така че борбата с килограмите се превръща в съвременна цивилизационна мисия.

Затлъстяването доказано може да отключи 229 заболявания
Сред тях са диабет, артрит, защото натоварва ставите, сънна апнея, хипертония, инфаркт, инсулт. Дори някои злокачествени заболявания вече доказано е по-рисково да се развият при пълни хора. А те водят до болнично лечение. Така, освен че имаме хора с влошен живот, се генерират и колосални разходи за здравната система, загуба за бизнеса. Ако нещо не се направи, разходите до 2060 г. за здравеопазването само заради проблемите със затлъстяването ще се увеличат 3,5 пъти и ще достигнат 18,8 милиарда лева, информира Аркади Шарков.

Статистиката красноречиво сочи, че хората със затлъстяване живеят по-кратко.
Хубавото е, че проучване сочи, че 8 от 10 българи са направили поне 1 опит да отслабнат. За съжаление само 1 от 10 успява да задържи добрата форма.
Борбата с килограмите е толкова трудна, защото тя е борба с човешкото в човека.

Организмът си харесва мастната тъкан – припомня д-р Асьов. В праисторически времена това били хората, които ще оцелеят през зимата, които ще имат сили да победят съседното племе. Човешкият организъм цивилизационно е създаден да оцелява, когато няма нищо за ядене и много за работа, добавя д-р Йотова. Но цивилизацията е променила коренно ситуацията ни.
За съжаление у нас само трима от 10 лекари са готови да започнат разговор с пациента си и да го посъветват как да намали теглото си. Това все още е деликатна човешка тема, но също и защото лекарите знаят, че биха срещнали съпротива, а борбата с килограмите е дълга и иска постоянство от пациента.

Модното отслабване
Напоследък мнозина, дори разни „звезди“, започнаха да си самопредписват противодиабетни препарати като оземпик например, вместо да се мъчат с диети и спорт. Но всяко лекарство крие риск, затова най-добре е винаги да се съветвате с личния си лекар или със специалист, в случая ендокринолог.

Всички възрастни са бивши деца, напомня д-р Йотова. И ако тенденцията продължи, 4 от 5 деца ще бъдат възрастни със затлъстяване

Д-р Йотова е пряк наблюдател на промените в обществото ни в това отношение. Ако към 2000 г. децата до 9-годишна възраст са играли повече навън и не сме имали повод за притеснение, само 10 години по-късно ситуацията става тревожна. В момента в света българските жени са на 14-то място по затлъстяване, мъжете на 71-во. В Европа сме сред първите 10. Но ако гледаме децата, статистиката сочи, че в Европа нашите момичета са на второ място по затлъстяване, а момчетата ни са на 4-то.
При д-р Йотова са идвали и деца с псевдотумор на мозъка, който се дължи именно на затлъстяване.

Телефоните обездвижват децата
На родителите така им е лесно, защото децата им са тихи и кротки. Но всъщност добрият родител трябва да има силата да играе с децата си.

Голям проблем е недоспиването нощем
А то също оказва влияние на теглото. Децата имат нужда от поне 10 до 13 часа сън на денонощие. Българчетата масово си лягат в среднощ. В Япония например в 17 часа от високоговорители в градчетата се излъчва специална мелодия, която има за цел да каже на най-малките – Време е да се прибирате, да хапнете и да си легнете.

Оказва се, че така омразният ми следобеден сън в детската градина вече е поставен на преосмисляне. Само у нас все още е толкова продължително времето следобед, отредено за сън на децата в градините, вероятно защото така е по-лесно. Има деца, които дори се напишкват в леглата си, защото ги е страх от госпожите, ако шукнат.
Някои деца имат нужда от час, час и половина сън следобед. Други имат нужда от 2-3 часа. Трети пък въобще нямат нужда от сън. В много държави вече въвеждат в детските градини следобед време за почивка, в което тези, които имат нужда от сън спят, за останалите има кът за тихи игри.

Мисия: Качествена храна в училище и у дома
Често родителите казват: Децата обичат бургери, пици… Това е вярно, но с упоритост нещата могат да се променят. В Япония, където традициите са консервативни и хората се хранят почти така, както дедите им, и – както знаем – това ги прави страна на дълголетници – в изследване показвали картинки с различни храни на малки деца и ги питали кое е вкусно. Дечицата масово посочвали белия ориз, зеленчуците – това, с което са свикнали у дома.

За децата е важен личният пример в семейството, потвърждава и проф. Йотова. Семейните обеди и вечери трябва да съдържат всички хранителни групи, но да са ограничени калориите.
Децата обичат чипсове и снаксове, защото са овкусени с натриев глутамат, за който казват, че има пристрастяващ ефект. Газираните и енергийни напитки, което младежите консумират, също нанасят вреди на подрастващия им организъм.

Във френската гимназия, в която Аркади Шарков учил, имали обмен с училище в Тулуза. В българския стол давали тестени изделия с неясно какво върху тях. Докато в Тулуза в училищния стол имало вкусно приготвено меню с всички групи хранителни вещества.

В германските училища например, след началото на часовете вратите се затварят и учениците не могат да излизат извън територията на училището до края на учебния ден. В училищата обикновено има стол. Няма будки с вредна храна. Всички ученици си носят в кутийки храна от вкъщи. Това допринася за две неща: от една страна децата просто нямат възможност да избягат от час, доста по-съхранени са от домогванията на наркодилъри, не пушат и не си купуват чипсове, снаксове, газирани, енергийни напитки и съмнителни сандвичи. Да не говорим, че на ученик, който ползва телефона си през учебния ден, освен че му се пише наказание, учителят му го взима и родителят е този, който трябва да ходи да го прибира. Спортът също е залегнал в училищните програми в Западна Европа. Докато в България всъщност спортът все повече се оказва скъпо удоволствие и основно младежите в заможни семейства спортуват.

Част от цялостната национална стратегия за борба със затлъстяването е да променим средата. Българите традиционно си обичат колите и ги предпочитат пред градския транспорт Затова и почти всеки опит да бъде ограничено придвижването на коли в центровете на градовете буни бунтове. Изключение прави само малък процент млади високо образовани хора, които са пътували в чужбина, знаят как и защо трябва да се грижат за здравето си и те се придвижват с велосипеди, тротинетки или градския транспорт, който, трябва да признаем, в последните години в София стана изключително удобен. Все още в столицата ни няма достатъчно пешеходни зони и удобни велоалеи.

Стряскащо е, че масово българинът поема дневно по 4500 – 7000 калории, и то без въобще да се движи, а препоръката е едва 1500-1800 калории дневно, алармира д-р Йотова и призовава: Не трябва ли да се обединим като общество? Трябва ли да имаме болни възрастни?

В последно време държави от Европейския съюз започнаха да въвеждат Nutri-Score – етикетите на храните са в цвят според съдържанието им. Хранително вкусовата промишленост ще е против, защото това ще удари по големите компании. Затова щеше да е хубаво в парламента да има повече интелигентни прогресивни политици, които да осъзнават важността на проблема и да разработят национална програма за борба със затлъстяването, каквито много държави вече имат.