Хумата лекува, подмладява и разкрасява. От древни времена с нея гладят издайнически бръчки и ваят лъскави коси.

Чудодейната глина поглъща болежки, отрови и микроби, дарява енергия. Неслучайно в народната медицина тя попада в рецепти за всякакъв вид заболявания – от гъбички до гастрит, от разширени вени до анемия.

Хумата може да се ползва по много начини – като лапи, компреси, отвари, маски. Съдържа много полезни вещества, а преобладаващият минерал в нея я боядисва в бяло, сиво, зелено, розово, червено, синьо или жълто.

Бялата глина е най-често ползвана в козметиката, богата е на цинк, магнезий и силициев диоксид. Има незаменими регенериращи свойства, описани още от Хипократ, и всички красавици са се клепали с нея.

Бялата хума е много фина и е най-меката от всички видове. Омекотява всеки тип кожа и прави косата мека и еластична, жизнена и бляскава.

Зелената хума дължи цвета си на железния оксид, съдържа още калиев карбонат, калций, манган, фосфор, цинк, алуминий, молибден, магнезий, кобалт. Тя поглъща токсините, разгражда мазнините и чисти замърсената мазна кожа и коса.

Червената хума се ползва против напукани капиляри и торбички под очите, подходяща е за проблемна, дехидратирана и уморена кожа. Цветът и се дължи на съчетанието от мед и железен диоксид. Тя не е толкова употребявана за маски като бялата и зелената, но е много полезна за пиене при анемия.

Синята хума снабдява кожата с кислород и подобрява кръвообращението, предпазва от пърхут и косопад.

Розовата хума често се ползва като тонизиращо и стягащо средство, ексфолира и омекотява суха и нормална кожа. Подходяща е за маска на тяло, за стягане и тонизиране на бюста, бедрата, корема и горната част на ръцете.

Сивата хума овлажнява и е подходяща за обезводнена и чувствителна кожа.

Жълтата хума е изключително богата на калий, желязо и други минерали. Подхранва нормалните и чупливите коси, овлажнява и ексфолира сухата кожа, най-добре изважда токсините от организма.

Натуралната хума е подходяща за всеки тип кожа, тъй като почиства, избелва и заглажда бръчките. Маските са по-подходящи за мазна кожа, докато за сухата става и само изплакване с хумена вода.

Рецепти с хума

Хума има в много готови козметични маски, но се продава и отделно за приготвяне в домашни условия. Обикновено се смесва с вода, кисело мляко, жълтък, пчелен мед, мас или лимонов сок. Някои обаче твърдят, че само водата е достатъчна, за да направи хумата чудеса с лицето и гривата ни, а добавките намаляват полезните и свойства.

• Лицето ще грее, ако престои 20 минути със смес от хума, отвара от лайка и мед. Друг вариант е каша от кисело или прясно мляко и лъжица глина.

• За мазна кожа са необходими три лъжици зелена хума, две лимонов сок, по капка етерични масла от салвия и грейпфрут.

• При акне зелена хума се смесва с бирена мая или масло от чаено дърво. Помага и бяла хума с лимонов сок.

• Сухата кожа се хидратира с по две лъжици бяла хума и зехтин, няколко капки розова вода.

• Червена хума с портокалов сок подмладява уморена и повехнала кожа.

• При възпалена кожа помага настъргана краставица с малко хума.

Важно е през цялото време глинената маска да е мокра.

• За хубава кожа цялото тяло се намазва с хума и след това се измива с вода.
Във ваната може да се разтворят две-три лъжици хума и пакетче хвойнов прах. Това действа идеално и при преумора.

• Ако косата е суха и накъсана, се измива с хума и след това се намазва с рициново или бадемово масло.

• За да изчезне пърхотът, няколко супени лъжици хума се заливат с оцет и се стои 20 минути.

• Ако косата пада, помагат хума, хининова вода и масло от розмарин.

• При мазна коса хумата се смесва с ябълков оцет или сока на лимон. При суха се добавя жълтък или зехтин. Маските се нанасят върху мокра глава и се слага найлонова шапчица, за да се задържи влагата.

Важно да се знае: Хумата бързо отмива цвета на боядисаните коси. Ако пък вапцането не се е получило както трябва, глината върши добра работа.

Хумата не бива да се съхранява в метални съдове и да е в контакт с каквито и да е метални предмети, тъй като те могат да променят химическия и състав.

Лечебната глина трябва да е добре изпечена, стрита и почистена от примеси. Добре е няколко дни да се изложи на слънце.