Изсипливчето бори отоци и воднянка

Билка : изсипливче

Последна промяна на 05 април 2018 в 00:13 772 0

Различават се два варианта на билката: голо изсипливче и влакнесто такова.
Разпространено е по сухи, тревисти, песъчливи и каменисти места и по скалите в цялата страна до към 1400 метра н. височина.
Изсипливчето е едно-, дву-, до многогодишно тревисто растение. Стъблото му е пълзящо, разклонено, дълго до 20 см. Листата са дребни, елипсовидни, с бели яйцевидни прилистници. Листата и стъблата на голото изсипливче са голи и светлозелени, а на влакнестото – покрити с власинки и сивозелени. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани в пазвите на листата по 5-10, чашката е с петлистно венче с 2-5 тичинки. Плодът е орехче с едно семе.

За лечебни цели се използват стръковете на растението, които се берат по време на цъфтежа юни - септември. Сушат се на сянка или в сушилни при температура до 40 градуса. Допустима влажност: 13%.

Срок на годност: цяла билка – 3 години, рязана – 2 години.

В химическия състав на билката има глюкозоиди, алкалоиди, етерично масло, кумарин, танини, флавоноиди, херниарова киселина, витамин С, минерални соли и др.
Изсипливчето има пикочогонно, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Прилага се при лечение на отоци и воднянка, при камъни и пясък в бъбреците, при възпаление на пикочните пътища. В българската народна медицина изсипливчето се използва при албумин, бронхиален катар, подагра, ревматизъм.

Външно се прилага за налагане на лапи при кожни обриви, рани, лишеи (сварено или счукано прясно растение). Счукано прясно растение се използва за компреси при ухапване от насекоми.

Вътрешно се прилага, като една супена лъжица от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти на ден.

ВНИМАНИЕ! Да не се употребява при камъни в жлъчката и остър нефрит! Да не се приема в големи дози!