Красотата на нашата Родина не би била пълна, ако не беше богатството на нейната растителна природа – богатство, прикътано в пазвите на една плодородна земя. Дали магическото действие на добрите духове, населявали древния Хемус, не е създало тези омайни растения, изплели нанизи от дъхави огърлици по гори и поля? Може би да, може би не. Но едно е сигурно – в тях тече живителният сок на земята на българите и затова те носят здраве и сила, красота и мъжество, любов, а понякога и омраза.
Българските билки са надживели вековете, а с тях до нас идват и легендите. Още в стри времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести, за които тогава са вярвали, че са зли духове. И още в древните векове започнали да говорят за разковничета, за целебни билета. Постепенно опитът показал на по-наблюдателните, че едни билки успокояват болките, други заздравяват раните, трети лекуват натъртено. И самите имена на билките не рядко са давани по сходство на части от тялото на човека или животните, в последствие пък са подсказвали предназначението им като лечебни растения. Така например очанката се прилага за лечение на очни болести, порезничето – срещу рани от порязване, каменоломката - при каменна болест (в жлъчката или бъбреците) и т. н.
Названието на лечебните растения у нас – „билки“, е от старобългарската дума „биле“. От там и лечителите се наричали „билери“. Прочути билери на Балканския полуостров имало в Кюстендилско, Дебърско, Златна панега, Воденско и особено в Янинско. Брането на билки ставало в зависимост от периода им на цъфтеж – на Гергьовден и най-вече на Еньовден, наречен от нашия народ Св. Иван Билобер. Това не е случайно, тъй като тези дни са в различни годишни времена. Известно е, че активните лечебни вещества се натрупват в билките с най-голяма концентрация в едни случаи при цъфтеж, а в други - при узряването на плодовете. Ето защо и днес всяка билка се бере през строго определен годишен период.

По приблизителни данни на територията на нашата страна растат повече от 3000 билки. От тях частично са изучени около 350, за които са научно доказани различни лечебни свойства. Обект на сериозно внимание от страна на научната медицина у нас са блатното кокиче, казанлъшката роза, индийският татул, вълнестият напръстник, глогът, жълтият мак, здравецът, сладкото коренче, живовлякът, овчарската торбичка, конският кестен, лайката, дилянката, равнецът и много други. Немалко лекарства, приготвени от нашите билки, разнасят славата на България по света. Това са прочутият нивалин – за лечение на заболявания на периферната нервна система и особено на последиците от детския паралич, розабул – при заболявания на стомашно-чревния тракт и хроничната обструктивна болест на белите дробове, глаувент – срещу кашлица, алцид-Б – за лечение на стомашна язва, проспан – срещу кашлица, белазон, ескувазин, леунорин, антралакс и други.

• Основно правило при билколечението е, че то трябва да продължава дълго време – обикновено до 3 месеца.
• Друго важно условие е качеството на билките. При неправилно събиране, сушене и съхраняване се губят ценни лечебни качества.
• От изключителна важност е лечението с билки да се прилага от правоспособни лекари. При съвременното развитие на медицинската наука и биотехнологиите понятието „народен лечител“ трябва да се приема само като почетно звание. Съхраненото до наши дни от народното билколечение трябва да влиза в употреба само след щателна съвременна експертиза от страна на медицината на XXI век, за да не търгуват с билките безпросветни търгаши, които им приписват несъществуващи възможности по един престъпен за болните начин (особено за болните от рак!).