Теснолистен живовляк

Билка : Теснолистен живовляк

Последна промяна на 31 октомври 2018 в 06:06 3532 0

Известен е още с имената дълголистен живовляк, ланцетолистен живовляк и остролистен живовляк. Той е многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и безлистно цветоносно стъбло – 10 до 30 см високо. Листата са с къси дръжки, разположени в приосновна розетка, ланцетни, ланцетно-елиптични до линейно ланцетни, целокрайни със силно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани в цилиндричен клас на върха. Разпространено е из цялата страна до към 2000 метра надморска височина. Расте из ливади и пасища, по сухи тревисти и песъчливи места, край пътища и огради и като плевел.
Периодът на събиране е от средата на пролетта до края на лятото (май - септември) по време на цъфтеж, когато листата са напълно развити. Брането се извършва задължително в сухо време след вдигането на росата. Листата се изрязват с нож, почистват се от примеси, изтръскват се от пясък и се поставят рехаво в кошници или касетки, без да се притискат, защото при неправилно сушене могат да почернеят. Растението не трябва да се изскубва, нито да се изрязва цялата розетка в основата, за да може да се осигури нормалното семенно размножаване на вида. Суши се на сянка в проветриви помещения или под навеси. Листата се разстилат на тънък пласт върху стелажи или хартия.
В медицината се употребяват събраните по време на цъфтеж напълно развити листа, може заедно със стъблата. Те нямат миризма, а вкусът е слабо горчив. Съдържанието на билката е от слузни вещества, които са съставени от неутрални полизахариди: около 6,5% гликозида аукубин, ензими, витамин А, С и К, лимонена киселина, танини, стероидни сапонини, придоиди, флавоноиди, каротини. Прилага се за лечение на рани, има противовъзпалително, обезболяващо, секретолиптично действие. Напоследък се установи и противомикробно, противовирусно и слабително действие. Използва се и при възпаление на горните дихателни пътища, при фарингити, ларингити, остър и хроничен бронхит, пневмония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, заболявания на жлъчните пътища, цистит с хематория и др.
Външно се прилага при заздравяващи рани и други кожни заболявания.
Прилага се под формата на запарка (1 суп. лъж. суха билка в 250 мл вода), която след изстиване се изпива на глътки за 1 час.


ШИРОКОЛИСТЕН ЖИВОВЛЯК
Известен е още като голям живовляк, бръци, едролистен живовляк, жиловник, живовляк, петожилка. Той е многогодишно тревисто растение с късо коренище и безлистно цветоносно стъбло. Листата са разположени в приосновна розетка, с дълги дръжки. Петурите са яйцевидни до елиптични, целокрайни, със силно изпъкнали жилки.
Цветоносният стрък е цилиндричен, а цветовете са събрани на върха като клас. Расте по влажни места край пътища из цялата страна до към 1500 м надморска височина.
Листата от живовляка се събират през лятото (юни – септември) по време на цъфтеж и напълно развити листа. Начинът на бране и първична преработка е както при теснолистния.
Широколистният живовляк е старо народно средство за лечение на различни заболявания.
Широко се използва за лечение на възпалителни процеси на горните дихателни пътища, характеризиращи се с жилав, оскъден секрет (хронични бронхити), при заболявания на храносмилателния канал (гастрити, язва, колити и др.)
Българската народна медицина прилага счукани свежи листа от живовляк при ухапване от насекоми, при циреи, при повърхностни гнойни рани, за жабурене на устата при възпаление, при екзема, за компреси при възпаление на очите.
При ухапване от комари си наберете широколист живовляк. Със свежи листа от билката натрийте ухапаното място. За същата цел може листата да се счукат и с помощта на кърпа да се закрепят върху раната. По този начин се лекуват и други рани – повърхностни или гнойни.
Чрез жабурене на сок от живовляк се облекчават болни венци.

Маргарита ИВАНОВА