Днес сте станали в лошо настроение. Вчера, когато слънцето ласкаво е светело, вас ви е преизпълвала радост от живота, а днес изведнъж всичко ви е опротивяло. Какво се е случило? Много просто – слънцето! Още в края на XIX век Нобеловият лауреат Сванте Арениус доказа, че растенията, животните, хората се влияят от нашето светило.
Векове наред човекът се вози на златната колесница на Хелиос.
Биологът проф. Х. Бортелс се запитал дали атмосферните промени, които изменят активността на микробите, не са в зависимост дейността на светилото. Ученият направил оригинален опит. Конструирал блиндиран двупластов сандък, чиито стени били дебели от олово и желязо. В него поставил епруветка с микроби. Така установил, че организмите намиращи се в този „блиндаж“, престанали да реагират на метрологичните промени, докато тези намиращи се в обикновен термостат запазили всички свои реакции. Както в термостата, така и в „блиндажа“ микробите не били под въздействието на атмосферните фактори. Но термостатът не можел да запази своите „квартиранти“ от дълбоко проникващите лъчи на слънцето, които представляват цял комплекс от излъчвания: рентгенови, радио- и гама. Именно те, според Бортелс, изменят поведението на „населението“ на термостата, докато това на „блиндажа“ си живеело спокойно.
Тридесетгодишните проучвания на проф. А. Л. Чижевски по отношение на епидемиите от заразни болести неочаквано се оказали сензационни. Големите епидемии от чума, холера и дифтерит в Европа, от тифус в Русия и варицела в Чикаго съвпадали точно с 11-годишната периодичност на Слънцето. Според Чижевски епидемиите избухвали предимно през годините на слънчевия максимум и били твърде редки през годините на спокойно слънце. Професор Чижевски установява също зависимост между количеството на регистрираните пристъпи на сърдечна недостатъчност и слънчевата активност. Обработени били резултатите от повече от 4000 случая, регистрирани в период от 12 години. Резултатите показали, че кривата на честотата на сърдечните пристъпи съответства на кривата на измененията на слънчевата активност през това време. Подобни резултати е получил и чешкият учен К. Бобек с които установява зависимост между честотата на заболяванията от сърдечен инфаркт, слънчевата активност, земният магнетизъм и други. Група френски лекари: Фор, Сарду и астрономът Вальо са категорични, че преминаването на петна през централната част на слънчевия меридиан съвпада в 84% от случаите с обостряне признаците на редица хронични заболявания. Френският специалист Пауман и метеорологът Виар констатирали, че „съществува голяма връзка между зачестяването на сърдечно инфаркти и усилената дейност на слънцето“. В Италия д-р Джордано отбелязва, че в Павия броят на инфарктите се е увеличил във връзка с появата на слънчевите петна. В Германия д-р Лингеман прави същите констатации за броя на белодробните емболии (запушване на белодробни кръвоносни съдове). Шведският статистик Бор Хвистендал предлага друга статистика. Според него вирусът на детския паралич в Скандинавия също атакува съобразно 11-годишния слънчев цикъл.
Твърде много нашумял в науката и „ефектът Таката“. Таката е японски биолог, професор в университета „Тохо“ в Токио. Посредством цикъл от грижливо проведени опити той доказва ролята на слънчевите капризи върху някои свойства на човешката кръв. Според Таката някои елементи на кръвта (белите кръвни клетки) са под влияние на капризите на слънцето и човек не е нищо друго освен „жив слънчев часовник“. Руският хематолог Николай Шулц, провел повече от 120 хиляди проучвания в Сочи, по време на голямото слънчево затъмнение доказал, че голям брой от изследваните получили намаляване на броя на белите кръвни клетки – левкоцитите (левкопения). По-нататашни негови изследвания разкрили, че броят на левкоцитите в кръвта на здрави хора се увеличава успоредно със засилване на дейността на слънцето и във връзка с образуването на слънчевите петна.
