Експериментът е успешен

Последна промяна на 01 юли 2018 в 21:44 508 0

Разговор със специалиста по адаптирана физическа активност (AФАС ) Лъчезар АНГЕЛОВ:

Възпитаник е на Националната спортна академия „В. Левски”. От години работи като доброволец, първо в Спортен клуб „АФАС-НСА”, а след това и като председател на спортен клуб „АФАС-Младост”. От година работи с възрастни хора с проблеми в опорно-двигателния апарат, организира групи за съботно-неделни занимания. Неговата работа и тази на колегите му е изцяло доброволна и отдадена на хора със специални потребности.


- Г-н Ангелов, вие и вашите колеги направихте нещо, неправено до сега у нас. Обърнахте внимание на грижата за здравето – такава, каквато трябва да бъде – профилактика, движение, съобразено със състоянието на всеки. И при това го направихте на ползу роду. Разкажете за проекта.
- Искам първо да благодаря на всички, помогнали ми в начинанието: на вестник „Трета възраст” че представи идеите ми на обществото; на прекрасните ми колеги - Габи, на Малвина, на Вили - моята учителка, на Проф. Николова, на Национална спортна академия и на ръководството на Читалище „Бъднина”. Горещо благодаря на ръководството на Район Младост и в частност на кмета г-жа Иванчева, на г-жа Петрова и на г-н Колев, че повярваха в желанието ми да направя нещо за майките, татковците ни.
Началото беше поставено през март 2016 г. Идеята беше да заклеймим обездвижването при възрастни и хора с проблеми в опорно-двигателния апарат. Проведохме семинар, но залата се оказа малка за желаещите. Наложи се да проведем още един семинар. И втори, и трети, и четвърти. Разбрахме, че проблемът с обездвижването е огромен, но инициативи липсват. Разбрах, че дълготрайното решение е да измислим тотална стратегия за хора на възраст, за хора с увреждания – нова и незамисляна от никого досега.
- Какви проблеми набелязахте?
- При хората с увреждания състоянието може да се влоши, заради лошото качество на живот, обездвижването и произтичащите от това последствия: наднормено тегло, заболявания на сърдечносъдовата система, депресивни състояния. Хората с увреждания обикновено имат ниски доходи. Оттук следва и по-лошото качество на живот. Има ли изход от лабиринта? Това беше мисъл, която не ми даваше покой дълго време.
Панацея НЯМА, но всеки може поне малко да направи живота си по-лек.
Обездвижването е причинено от една страна от физическите увреждания на хората, от друга – от неблагоприятната среда. Един човек, който се предвижва с количка или патерици, трябва много внимателно да планира всяко едно свое излизане. Обмислят се маршрути, според това къде има асансьори, рампи за инвалиди.
За постоянна качествена рехабилитация средствата не достигат: максимумът, който покрива Здравната каса, са две седмици физиотерапевтични процедури и балнеосанаториум веднъж годишно за лица с инвалидност над 90%.
Хората, които са получили увреждане след заболяване или травма често изпадат в тежки депресивни състояния. Те се затварят в себе си, намаляват социалните си контакти, губят желание за живот.
- И така, как сформирахте група от хора в различно състояние?
- Правехме всеки път различни упражнения. Който метод не даваше ползи, веднага се изоставяше и се търсеше друг. Тук е мястото да кажа, че много е важно да се разговаря с пациентите. Когато има проблем, заедно търсим решение – например какъв лекар да посетят. Водим разговори и за здравословно хранене. В клуба сега са 30 души, готови в името на здравето да пропътуват часове в трафика на София от Горна баня, Обеля, Люлин, Овча купел, жк Левски, Орландовци, Драгалевци, Западен парк...
- Какъв е вашият метод?
- След първоначална оценка на общото състояние на лицето с увреждане и специфични особености (намалена подвижност след инсулт, остеопороза, травми от падания и т.н.), се изготвя програма за физически упражнения.
Специално внимание се отделя на т.нар. цъкащи бомби, като спаднал свод, мускулни разтежения, изкривявания и всякакъв вид дисбаланси на тялото.
Тъй като групата е голяма, се прави една основа, в която се набляга на важни за всички упражнения: за подвижност на ставите, за подобряване на стойката, за засилване на мускулния тонус, за баланс. По време на изпълнението се показват алтернативни варианти за хора, които по една или друга причина не могат да изпълнят основното упражнение.
Упражненията не са трудни, работи се с малка амплитуда. Ползват се методи и от древни източни (индийски и китайски) оздравителни практики, също пилатес, каланетика, основна гимнастика, както и “Суставная гимнастика” на Норбеков. За да се внесе приятно разнообразие в тренировката, както и за смяна на вида на натоварването, се включват адаптирани движения от други спортове. Най-успешни са “беговите” упражнения, изпълнени с бавен ход, баскетболът, както и боксовите тренировки, в които наблегнахме на координацията.
Тренировките не са самоцелни, просто да изморим хората и да отчетем дейност. Всяко занятие има за цел подпомагането на всекидневните дейности. За някои от хората дори такива простички наглед активности като обуването на чорапи и връзването на връзки бяха проблем. С упражненията за гъвкавост на пръстите (особено полезни след инсулт и при артритни и артрозни състояния) пък се улеснява закопчаването на копчета. Г-жа Роза, когато дойде за първи път, не можа да качи стълбите към залата, защото коленете не я държали. След месец интензивни клекове 20 стълби за нея са като детска игра. За дюстабана направихме обща диагностика и изработка на ортопедични стелки на всички, които се нуждаеха. Изведнъж вървенето пеша стана по-леко.
През есента и зимата работихме за баланс и нямахме нито един счупен крайник през тези сезони! Хората идваха редовно на занятия, дори през най-студените зимни дни. През пролетта бяхме поканени на два спортни празника, в които пролича дисциплината, мотивацията и жаждата за движение.
В групата се зародиха приятелства. Няма намусени затворени болни хора: всеки идва с усмивка и побеждава някакъв свой проблем.
Това беше експеримент в служба на доброто. Когато реших да опитам, не знаех, че след една година ще съм свързан толкова. Ако Господ ни помогне, защо пък да не го направим и в други квартали, в други градове? Моля се да има и други хора като моите колеги, които всеки път са там, тренират, съчувстват, съветват с усмивка. Надявам се ръководителите на Родината да ни обърнат внимание, защото имаме какво да им кажем. Защото не всичко е пари, всичко това се случва за 100-200 лева на месец! Но пък ние и не искаме вече. Оправяме се сами.
И за последно да кажа: Не предлагаме чудеса, не предлагаме хапчето на вълшебното изцеление. Предлагаме твърда дисциплина, понякога тежка работа, доста пот, тук-там някое прилошаване и много умора. Това е цената на здраво вкопчения в живота индивид. Ще спра с думите: Ние вече можем да се навеждаме, да клякаме да стоим на един крак, да хвърляме тежка топка в цел и да стоим здраво на краката си в стойка. Експериментът е успешен!

Въпросите зададе Зорница ЙОНЧЕВА