Връзката между психиката и физиката е обект на все по-голямо внимание в медицината. Известно е, че хормоните, които се отделят при продължителен стрес, влияят зле на здравословното състояние. Както при всяка телесно увреждане, стресът предизвиква ответна реакция на имунната система, която е съпроводена от отделяне на свободни радикали. Те от своя страна предизвикват възпаления. Когато процесът е продължителен, той води до много сериозни болести – ревматоиден артрит, атеросклероза, Алцхаймер. Установено е, че общуването и социалните контакти влияят положително на здравето ни.

Изследване, в което участвали 130 души на възраст над 40 години, доказва, че ниската екстравертност е свързана с повишаване на нивото на определен възпалителен фактор. При 103 от изследваните са установени повишени стойности. Степента на екстравертност на пациентите е определена с психотестове.

В кръвта на активните екстраверти, особено на хората, които отдават голямо значение на разнообразието в дейностите и намират категоричен смисъл в живота, било установено ниско ниво на възпалителния фактор IL-6, което ги прави по-неподатливи на сериозни заболявания. След като отчели пола и расата на пациентите, учените останали удивени от факта, че най-голяма тежест имали особеностите на характера.

Специалистите анализирали всички съществуващи определения за екстравертност и открили, че те могат да бъдат групирани според пет общи характеристики: съсредоточеност в околния свят, емоционална стабилност, откритост, дружелюбност и добросъвестност.

Авторът на изследването д-р Чапмън от САЩ смята, че човешката енергичност е вродена и придобита. Вродената не е свързана с тренировки и опит. Тя обуславя интереса и любовта към живота. Той добавя, че ако екстравертността е свързана с профилактиката на възпаленията, то човекът, който е влюбен в живота, разполага с допълнителни сили за оцеляване.