Основното в психичното и физическо здраве е оптимизмът

Последна промяна на 07 June 2020 в 11:21 761 0

Световно известни учени, предимно социолози, вече водят изследвания какво влияние ще окаже наложената ни от коронавируса социална изолация. И преди всичко задължителните разстояния между отделните хора.

До сега учените не са се сблъсквали с феномена отрицателно въздействие на нарушения социален и психологически климат.
Това не може да не окаже влияние на физическото здраве - при дълъг период проблемите са неизбежни.

Грег Милър, водещ от Сан Франциско, САЩ, дава място на социолози за мнения, които се позовават на зачестилите предположения, че дори след карантината се очаква бум на сърдечни заболявания, депресии, деменции, дори смърт.

Според Джулиан Холд-Лудстанд, психоложка, социалната изолация е противоестествена за човека като социален вид. Това при по-продължителен период може да бъде платено от човечеството с увеличението с 29 процента на смъртността. Тя сочи, че приятелствата са в основата на намаляване на ефекта на сърдечносъдовите заболявания.
Самотата има отрицателно въздействие на всички възрасти, но Националната академия на САЩ сочи, че най-податливи са възрастните хора.
Крис Сегрин от Университета в Аризона твърди, че не всеки ще излезе от карантината със същото ниво на психично здраве, както е бил преди това.

Но внимателните и задълбочени проучвания на психоложката са довели до извода, че трябва да бъдем оптимисти. Хората са преминали и през по-лоши ситуации. И сочи стотици примери с пленени американски войници във Виетнам. "Основната на дългосрочно психическо и физическо здраве - твърди Севрин, - е оптимизмът!"

Съвременният човек разполага със социална мрежа. Комуникацията чрез нея замества в някаква степен връзката лице в лице. Разбира се, липсва езикът на тялото, изражението на лицето, очите, жестовете. Липсва близостта.
Още преди сто години френският социолог Емил Дюркхайм дава примери с религиозните празници, а в по-ново време Марио Смол от Харвард - със спортните състезания, като и двамата са единодушни за положителния ефект, при който човек се усеща като нещо по-голямо от самия себе си при това единение с общността.

Джулиан Лундстанд съветва, че дори да се вземе само телефонната връзка, тя помага човек да се чувства обвързан и да помага не само на другите, с които го свързва приятелство, едно от най-удивителните човешки чувства, но така помага и на самия себе си.