Днес ще поговорим за един на вид неголям проблем, който малко хора оценяват като нещо тревожно. Аз ще го нарека плоскостъпие или спаднал свод, други ще кажат дюстабан. Този на пръв поглед незабележим проблем може да се окаже бомба със закъснител с тежки последици в бъдеще.

Обикновено, стъпвайки, докосваме земята не на цяло ходило, а на три основни опорни точки: пета, голямата фаланга на палеца и кокалчето на малкия пръст. Това са опорите на тялото поради това, че ходилото отдолу прилича на дъга и надлъжно, и напречно, и не докосва земята изцяло. Тези т.нар. “дъги” всъщност са амортисьорите на тялото и краката при ходене, тичане и отскок. Нормалното ходило притежава сводове (три на брой), добре обтегнати от различните връзки, костици и мускули на ходилото и на прасеца.
Някои знаят, а други са виждали как хора с нисък свод ходят някак тежко-тежко, стъпват твърдо, размахват ръце и липсва каквато и да е гъвкавост в движенията им. Доста трудно се задържат върху неравен терен или изобщо го избягват, а походката им е тромава и непохватна.
Дюстабанът по същество е по рождение и придобит. Само че малък процент е по рождение, още една част се дължат на заболявания и травми, а останалите са т.нар. болести на съвремието като наднормено тегло, работа правостоящ, ниска двигателна активност, както и некачествени обувки - особено за малките деца.

Лесен тест за плоскостъпие
Когато мускулатурата и връзките на самото ходило не могат да се преборят с тежестта или пък са хронично претоварени, те отпускат дъгата и ходилото пада на земята и опира изцяло върху площта, като така губи амортизационните си функции. Това може лесно да разберете, когато оставите мокра следа върху лъскава настилка. Тогава се вижда как е изобразено цялото ходило като отпечатък, все едно е обрисувано с молив и някой би си помислил, че това е нормално. Да, ама НЕ! Отпечатъкът трябва да бъде съвсем тънък, линия по външната страна на стъпалото, да се очертават възглавничките на пета, външна възглавничка, вътрешна на палеца и възглавничките на пръстите. Всъщност правилният отпечатък има леко бъбрековидна форма, стеснена в средата.
Следствията:
Тежест в краката, кокалчета, мазоли, отеснели обувки, болни колене
Спадането на свода размества позициите на костите на стъпалото, преразтягат се връзките на самото ходило, мускулите и сухожилията, които губят своята еластичност от хроничното пренапрежение и нормалната извивка на стъпалото става равна, контактът със земята вече е на цялата повърхност.
Бялата и нежна кожа в средата на стъпалото също се променя. Започват да се усещат различни видове умора, тежест в краката, особено след продължително ходене, стоене, започват да се усещат болки в прасците. Най-лошото е, че това са първите симптоми на започващите проблеми. Ходилото се разширява настрани, поради спадналия напречен свод и започват да ви отесняват обувките. Поради спадането на свода глезенът се изкривява навътре и се получава т.нар. „стъпване навътре”и неравномерно износване на подметките. Натоварването се премества върху голямата фаланга на палеца, появяват се болезнени мазоли, а палецът започва да се опитва да влезне под останалите пръсти, като изкривява ставата на големия пръст. Кокалчето и тъканите около него започват да се удебеляват от съединителна тъкан, ставата на палеца се разрушава и се получава удебеленото кокалче (халукс валгус), което се коригира оперативно и е една много тежка и силно болезнена операция.
Проблемите продължават по линията нагоре. Поради изчезналите амортизиращи функции на стъпалото се повишава натоварването върху коленете, ставният хрущял се разрушава. Следващите застрашени стави са тазобедрените. Всичко това зависи от колко време е плоскостъпието и колко дълго е нарушена цялата конструкция на кулата, наречена тяло.
С течение на годините се променя центърът на тежестта на тялото и стойката на човека, което пък води до разрушителни процеси от долу до горе. Получава се преразтягане на тазовите мускули и сухожилия, като по този начин тялото се привежда напред и най-накрая се увреждат подбедриците (разширени вени), получават се артрозни промени в хрущяла на коленете (увреда на менискусите), коксартрози на тазобедрените стави, поради увеличено натоварване и разрушаване на ставния хрущял, но крайният удар отива в гръбнака. Получава се т.нар. лумбална лордоза и свръх натоварване на поясните прешлени, дори може да се стигне до дискова херния в поясния отдел.

Какво да правим?
Има ли спасение от тази заплаха? Ясна е методиката по отношение на децата, сега ще говорим за възрастните. Този проблем, особено след определени години, е нелечим, освен оперативно, но и този метод не дава 100% гаранция. Това, което можем да направим, е да облекчим до някаква степен страданията. Как може да стане това? Да намерим за начало специалист да ни направи замервания на степента на спад. Да се поръчат ортопедични стелки, които да са строго персонални и изработени само за вас. Те няма да оправят стъпалото ви, но ще облекчат страданията. И другото е да правите всекидневна гимнастика с тези стъпала. Напоследък има много информация за спорт на ходилата.
Намалете теглото си, не стойте дълго на едно място прави, разхождайте се, опитвайте да се научите да ходите отново правилно и обръщайте голямо внимание на походката си, която със сигурност е развалена и крива от години. И упражнения, упражнения и пак упражнения.

УПРАЖНЕНИЯ
• Едно от най-първите е търкаляне с крак на бутилка на пода.
• Докато гледате поредния сериал се погрижете за краката си. Сложете топче на пода и с боси крака го прихващайте с пръстите на единия крак и го подавайте на другия крак и обратно.
• Повдигнете се на пръсти само на около 1 сантиметър и така се разхождайте у дома.
• Вървете в къщи изправени и се опитвайте да вървите на външния ръб на ходилата си, после сменяйте, повдигнете се на пети, после на пръсти и така всеки ден. Всъщност набавете си едни 15 минути и направете това съвсем целенасочено и концентрирано, за да има ефект и да не се контузите.
И пак да си го кажем - ВСЕКИ ДЕН работа върху стъпалата месеци наред. Така ще облекчите до голяма степен болките, ще коригирате осанка, стойка и походка. Тялото ще придобие различни размери и вид, ще подобрим самочувствието си и дискомфорта, разходката вече няма да ни плаши и ще и се насладим отново.