Валери Петров: Шахматът ми даде много

Последна промяна на 31 August 2023 в 20:41 222 0

Валери Петров с майка си Надежда

 Валери Петров работи вече над 30 години в Национална агенция за приходите. Роден е през септември 1962 г. Към всички клиенти, които идват на неговото гише, той се отнася по един и същи начин – с опитен професионализъм и любезно отношение. А усмивката му е запомняща. За това той не прави никакви изключения, колкото и натоварен да е денят му. А през определени периоди потокът от хора е наистина огромен, както и обемът от работа. Въпреки това Валери успява да се справи бързо и ефективно. Какво му помага да не загуби самообладание в потока от клиенти и да дава най-доброто от себе си в служба на хората, попитахме самия него:

„Отделил съм много време на любимото си хоби - шахът. Дълги години съм се занимавал с него. Баща ми ме въведе в този спорт, впоследствие сам го развих. Участвал съм в много национални и международни състезания от различен ранг. Достигнах едно добро ниво, което е на границата между любителското и професионалното, дори научното. Завърших специалност, двугодишен курс с треньорски профил по шахмат в Националната спортна академия.

Привърженик съм на позиционния стил в играта. Това означава стратегията да е основана на базовите принципи в шахмата – за бързото развитие на фигурите, за завладяване на пространство, за контрол върху центъра, за обезопасяване на царя, за координация и взаимодействие между фигурите.

Прави ми впечатление, че по-млади хора навлизат по-рано в този спорт. Компютрите силно навлязоха в анализа на играта и на идеите в нея. Играта стана по-динамична, скъси се времето за обмисляне.

Може да се каже, че шахматът ми даде много, защото той възпитава характера на човека - търпение, воля, целеустременост, упоритост, аналитичност и внимание към детайла. Помага също за това да не се поддаваш на емоциите, които могат да те отклонят от целта. Помага ми да бъда обективен в много ситуации, в работата с хора в държавната администрация. Признателен съм за това, че благодарение на шаха съм имал възможност да пътувам и да общувам с интересни хора.

Баща ми работеше в посолството на България в Алжир. Там научих добре френски език, тъй като държавата е френско говоряща. След това се върнахме в София, където завърших 35-а Руска езикова гимназия „Добри Войников“, след това Школата за запасни офицери в Плевен и специалност „Финанси и кредит“ в Университета по национално и световно стопанство (УНСС).

Обичам много музиката, наследих това от моите родители, които бяха много музикални. Взимал съм уроци по пиано и солфеж. Това ми даде добра обща култура. Харесвам много Бетовен. Баща ми нямаше любим музикален стил. Обичаше да казва просто, че хубавата музика му харесва и това също е моят критерий. Във всеки жанр може да се създаде шедьовър - нещо изискано, което да ти допадне. В голяма част от съвременната музика повече се набляга на ритъма, отколкото на мелодията и хармонията. Това обезличаване се вижда както в музиката, така и в изкуството като цяло. Има неща, които не възприемам като вдъхновение и напредък. Хората на изкуството, които имат дарба и съответната чувствителност, намират начин да съчетаят модерното с класиката.

В младежките си години спортувах много, предимно футбол. Беше ми емоция и страст, но грубостите и уговорените мачове са ме отдалечавали от играта. Харесвам спорта дотолкова, доколкото ми дава здраве. Когато бях малък, много силно пристрастие имах към ФК „Левски“, но сега се стремя да имам балансиран и толерантен подход към симпатиите на всички поддръжници. За мен „Левски“ е повече от футболно предпочитание. За мен клубът е свързан с патрона, идеите, традициите. Друг е въпросът, че в живота човек лесно може да се разочарова.

Когато бях на 13-14 години, прочетох една книга „Пеле, Гаринча, футболът“, която много ме впечатли, защото видях как тези хора обичат футбола по един искрен и затрогващ начин. Това ме направи съпричастен към тяхната страст. За тях футболът е всичко – начин на живот, емоция. Не смятам, че има такава всеотдайност сега - всичко се комерсиализира.

Сега обичам да ходя на театър и да гледам хубави филми, предимно фантастика, която дава по-широк поглед към живота.“

Виж още за: