С упоритост преодолях заекването

Последна промяна на 29 June 2023 в 23:13 121 0

Искам да споделя нещо важно от моя живот, който е може би вече към края си.
Аз съм на 92 години. От село Краново съм, но живея в Добрич. От малък съм заеквал, но не са ми обърнали внимание. И когато започнах да ходя на училище, аз не можех да чета или да разказвам урока си от заекване. Налагаше се учителката да отстъпя стола на катедрата, за да седна и напиша отговорите на въпросите, които ми е задала.
На 13-14 години отидох да уча в ИУ „Отец Паисий” в гр. Силистра. Веднъж с момчето, с което бяхме на един чин, отидохме в кабинета на баща му. Когато той ме попита нещо, аз не можах да му отговоря. Тогава приятелят му каза, че аз заеквам. Бащата на моето другарче бил лекар, който ме посъветва да чета на глас поне по 1 час на ден. Така и започнах упорито да чета на глас, което много ми помогна. Скоро започнах да преодолявам затруднението, което изпитвах до тогава. След време продължих образованието си в строителен техникум в гр. Варна, специалност Геодезия.
Длъжностите, които съм заемал, налагаха срещи и общуване с много хора. Заемал съм и обществени длъжности, бях секретар на Комсомола, председател на профкомитета и др. Бях преодолял вече заекването. Само понякога са ме затруднявали някои много сложни думи.
И досега съм благодарен на лекаря, който ме посъветва тогава да чета на глас най-малко по 1 час на ден. Той беше д-р Обойски.
Ако някой има подобен проблем, моят съвет е също да чете на глас, поне по 1 час на ден. Упорито.

Вълю ВАЙКОВ
гр. Добрич

Виж още за: