
Лукът, известен още като кромид (червен лук), при нарязване отделя летливи вещества (фитонциди), които дразнят слъзните жлези и предизвикват лютив, но здравословен плач.
Фитонцидите унищожават бактериите, причиняващи дизентерия, туберкулоза, дифтерит, и стрептококите, причиняващи ангина, червен вятър, скарлатина, гнойни заболявания, абсцеси и други.
Освен бактерицидните си свойства, лукът се отличава и с добър баланс на различните витамини ( А, В1, В2, Е, К, РР), а в перата на зеления лук се съдържа голямо количество витамин С.
В лука се съдържат и растителни хормони, подобни на инсулина, които понижават нивото на кръвната захар и това го прави отлична храна за диабетици.
Биологично активните вещества в лука активират двигателната и секреторна функция на стомашночревния тракт, стимулират дейността на сърцето, понижават нивото на холестерола и способстват за нормализиране на кръвното налягане.
По безспорен начин е установено, че пресен сок от лук е отлично средство за лекуване на бронхит, ангина, пневмония и др.
Каша от смачкан лук, завита в марля, в народната медицина се използва за почистване на гнойни рани, а също така при измръзвания и изгаряния на кожата.
Лукът е отлично лекарство и против склерозата, като за целта се взема три пъти дневно смес от равни количества сок от лук и мед.
Лукът е много добро диуретично средство, като за целта три глави лук се нарязват на ситно, след което се оставят да престоят 8 часа. Получената настойка се прецежда и се пие по 1 кафена чаша 3 пъти дневно.
Към лечебните свойства на лука може да се добави също и това, че лукът стимулира дейността на жлъчката, премахва петна по кожата, действа успокояващо на нервната система, отстранява газовете и подпомага дейността на сърцето. Редовната му употреба спомага за отстраняване на излишната вода в организма.
Редовната консумация на лук ще ни спести гълтането на много лекарства и ще ни поддържа в добро здраве. Затова плачете от лук, за да не плачете от болести.