
- Проф. Енчев, какви въпроси задават пациентите преди операцията, от какво се вълнуват те?
- При всеки пациент преди която и да е операция първият въпрос е свързан с рисковете. Дълбоката мозъчна стимулация е техника с десетилетия вече в цял свят, рисковете са сведени до световния европейския стандарт, те са минимални. Използваме свръхмодерна техника, използваме опита, натрупан през тези десетилетия, за да сведем усложненията близки до нула. Болният се интересува доколко тази операция би подобрила качеството му на живот, определено при болни, които са подходящи резултатите са отлични. Това ги прави независими, те си връщат живота. Когато в семейството има болен с Паркинсон, на практика боледува цялото семейство, защото този човек има нужда от придружител, от постоянни грижи. И когато помогнем на пациента, ние помагаме на цялото му семейство, а и на обществото.
- Опишете накратко как протича операцията?
- Първо правим нов, актуален ядрено-магнитен резонанс. Определяме целите, където искаме да въведем електродите. Много е важно да се определи прецизна траектория, която е най-безопасна и най-кратка до мястото. Данните се въвеждат в невронавигационна система – свръхмодерна апаратура, за която са направени милиони инвестиции, благодарение на ръководството на болницата и Медицински университет – Варна. Използваме три микроелекрода, с диаметър колкото косъм. Те се въвеждат постепенно, дозирано, милиметър по милиметър. Пускаме ток с определена честота, с определена амплитуда и проследяваме реакцията на болния по отношение на симптомите му. Пациентът е в съзнание, пациентът е контактен, с него може да се говори.
- Необходимо ли е пациентът да бъде в съзнание?
- Когато пациентът е буден, ние можем да преценим по време на самата операция доколко се повлиява треморът, сковаността, артикулацията, дали нямаме сериозни странични ефект. Златният стандарт е операцията да се провежда при буден пациент. След въвеждането на електродите, пациентът се приспива и следва вторият етап – имплантацията на батерията, която трябва да осъществява електрическата стимулация. Тя се въвежда подкожно в областта на ключицата. Още на следващия ден започваме раздвижване на болните, целта е максимално бързо да бъдат раздвижени.