Д-р Цалта

- Д-р Цалта, спомняте ли си първата си среща с Кръстинка?

- Тя е много борбена жена, но за съжаление с доста напреднала фаза на Паркинсонова болест, с изразени двигателни усложнения. Имаше сериозни затруднения в извършването на ежедневните дейности, не можеше да се обслужва в дома си. Заради това и поради изчерпване на ефекта от прилаганото медикаментозно лечение, тя беше насочена към клиниката по неврология за оценка дали е подходяща за приложение на метода дълбока мозъчна стимулация. Тя беше твърдо решена да се подложи на този метод, защото имаше периоди на „замръзване“, при които не можеше да се движи.

- Кой пациент е „подходящ“ за този метод?

- Първо и най-важно е пациентите да бъдат информирани, че този метод съществува и че е безплатен за тях. След като пациент бъде насочен към нас – към Втора неврологична клиника – може да дойде сам, може да бъде изпратен от амбулаторния невролог или от т.нар. паркинсонови комисии, следва детайлен разговор с него и неговото семейство. Обясняваме какво представлява методът, кои симптоми биха могли да се подобрят, кои не се повлияват, за да може пациентът да има реална представа за евентуалната полза. За да не тръгне по пътя на хирургичното лечение, което е инвазивно и впоследствие да има разочарование, че даден симптом, който той намира за водещ, не се повлиява. Здравната каса е определила базовите изисквания – да са минали поне 5 години от диагнозата, лекарствата да не действат в оптимални дози, пациентът да не е по-възрастен от 75 години. Много е важно мястото на доболничната помощ, на амбулаторните невролози – в информирането и навременното насочване на тези пациенти, защото дълбоката мозъчна стимулация не се провежда във всички стадии на заболяването. Важно е пациентът да бъде насочен навреме – нито твърде рано, нито твърде късно.

- Какво се случва, ако пациентът отговаря на критериите?

- Насрочваме хоспитализация, по време на която се правят множество изследвания и консултации с невропсихолог, с психиатър, с неврохирург, за да може да се покрие цялата палитра от симптоми. Основното е да не се навреди на пациента и оттам-нататък да се подобрява неговото функциониране и качество на живот. Няма реално излекуване на заболяването. Всички методи целят подобряване на моторните симптоми, които измъчват тези пациенти. Да треперят по-малко, да могат да пият от чаша с вода, да се движат по-свободно, тъй като те са изключително сковани, със забавени движения и едно ходене от стая в стая понякога им отнема много минути, а има епизоди, в които това е напълно невъзможно.

- Вярно ли е, че след ДМС пациентите намаляват лекарствата, които приемат?

- При голяма част от пациентите тя води до намаляване приема на таблетки. Дори и малкото подобряване на симптомите води до голяма удовлетвореност на пациента и неговите близки. При всички до момента преминали пациенти има значително подобряване на техните моторни функции. Включително има пациенти, които бяха прекъснали своята трудова дейност, но след приложение на метода и подобряване на тяхното състояние, се върнаха към активния си живот, отново ходят на работа, пълноценни са за себе си, за семейството, околните.