Това е болест на артериите, със силни болки в крайниците. Довежда до ампутации на пръсти или по-големи части от тях. Съвременното становище е, че е автоимунно заболяване.

Болестта е описана за пръв път от Александър фон Винивартер в 1879 г., въпреки че епонимът е даден на Лео Бюргер, който публикувал в 1908 г. обширни патологични данни от ампутирани крайници на болни пациенти.

Многократно съм обръщал внимание на онези хронични възпалителни процеси, с които човек си е свикнал, носи ги със себе си, търпи ги, „слугува им“, докато в даден момент го прикове на легло под формата на тежко автоимунно заболяване. Става въпрос за хронична ангина, отит, хрема (наричана понякога вазомоторен ринит), пансинузит, ларингит. Или гноен пулпит, или гангрена на занемарен зъб, най-различни камъни в жлъчка, бъбреци, с възпаление на тези органи, хронично възпаление на женските гонади, или при мъжете - простатата, уретрата, тестисите, цистит с или без някакво постоянно течение, хламидии, или възпалени хемороиди на ануса, занемарени възпалени разязвени вени на долни крайници. Всичко това влиза в рубриката фокална или огнищна инфекция. Защо? Защото във възпаленото място живеят недотам невинни бактерии, с които организмът се справя, макар и с постоянен дискомфорт, или редки рикетсии, вируси. Докато в даден момент, при извънредни събития, организмът отслабва и се предава. В какви случаи: Прекаляване с тютюнопушенето, отслабване на организма от извънредна диета, развитие на друго системно заболяване, поява на диабет, алкохолен запой, премръзване от каране на мотор с мокри дрехи, заспиване няколко часа на открито, без завивка, надухване от студена въздушна струя при пътуване, или само от студения климатик на колата, или заспал у дома на дивана, и др., и др. Организмът си изработва ответна алергична реакция на болестотворния агент, докато в даден момент съединителната, имунна, нервна и съдова системи реагират с алергична реакция, която срива целия организъм. При едни болни настъпва ревматизъм на стави, мускули и сухожилия, на кожата, болест на Бехтерев, при други - склеродермия, Лупус, дисеминирана склероза, псориазис, невродермити, дерматоневромиозит, невроувеит, полиневрит, болест на Бюргер, бронхиална астма, нарушение в кръвосъсирването, диабет, тиреоидити. Напоследък и Алцхаймер се обсъжда в т.н. автоимунни процеси.

Най-вероятно съдържащите се в тютюна вещества предизвикват изготвяне на антитела, които атакуват кръвоносните съдове. Роля имат и други имунологични феномени, като антитела срещу колагена, тип 1 и тип 3, нарушена ендотелно зависима вазорелаксация и повишени титри на антитела срещу ендотелните клетки, анти-еластин антитела и др. Може да съществува и генетична предразположеност към заболяването, тъй като засегнатите лица имат повишено разпространение на човешки левкоцитен антиген (HLA)-A9, HLA-B5 и HLA-54.

Симптоми
Нарича се още облитериращ (запушващ) тромбангиит. Засяга малки и средни кръвоносни съдове. Кръвният ток в тях отслабва поради възпаление на съдовата стена и съсирване на кръвта. Установява се левкоцитна агрегация, микроабсцеси и многоядрени гигантски клетки. Лезиите в краен стадий показват организиран тромб и фиброза на кръвоносните съдове. Кръглите клетки инфилтрират всичките 3 слоя на артериалната стена (интима, медия и адвентиция), докато при съдова атеросклероза се засяга само интимата. Има бавно начало и прогресиращо развитие. Освен тютюнопушенето, като провокиращи фактори са и болестите на черен дроб, сърце, бъбреци и очи.
Протича като: остра форма със силно изразена левкоцитоза и септична висока температура, или хронична – с периоди на изостряне и ремисия.
Започва с изтръпване и студенина в пръстите и долната част на крайниците (длани, стъпала), но може да обхване и по-големи магистрални артерии. Те избледняват, побеляват или обратно – посиняват, особено при студено време или при стрес, пръстите стават синкави или лилави. Това се описва още и като феномен на Рейно. Появява се силна болка, спонтанна или предизвикана от движенията. Вървящият човек е принуден да спира, да си подпре краката с ръце и тогава да тръгне отново (т.н. Claudicatio intermittens). Ръцете и краката може да се подуят, от смутения кръвен отток, а това да доведе до мускулна слабост или парализа.

Поради недостатъчен кръвен поток може да се появят кожни рани, бързо образуващи се и бавно зарастващи язви, или гангрена (смърт на тъканите).

Освен артериите, се възпаляват и вените. Развива се т.н. мигриращи флебити (Phlebitis migrans или Phlebitis saltans), а също и близковървящите периферни нерви.
Засяга млади хора, между 20 и 50 години, предимно мъже. Рядко болестта на Бюргер може да причини стенокардия или инфаркт на миокарда.
По-често е заболяването в определени географски райони, като близкия Изток, Азия, Средиземноморието. По-често страдат жени, ползващи противозачатъчни хапчета.

Изследвания
Доплер, сонографията показва липса на пулсации на артериите на стъпалото (a.dorsalis pedis), на задколянната артерия (a.poplitea) и на лакетната (a.ulnaris); тест на Ален - пациентът стиска здраво и двата юмрука за 1 минута. Лекарят притиска и двете радиални артерии еднакво едновременно. След това пациентът бързо отваря двете длани и лекарят сравнява цвета на кожата им. При здрав човек първоначалната бледност трябва бързо да се замени с порозовяване на кожата. Тестът може да се повтори, като се притискат лакетните артерии, вместо радиалните; артериография на съдовете след предварително вкарано контрастно вещество. При болестта на Бюргер се намират гладки проксимални артерии, запушени подколенни и тирбушоновидни колатерали, и др. Прави се и микроскопска капиляроскопия, в нокетния матрикс (кожичката пред ноктите). Най-точна диагноза се поставя микроскопично, от биопсия, но изключително рядко се налага.
Диференциална (различителна) диагноза се прави с атеросклероза на съдовете, вродени съдови малформации, венозни язви, постфлебитен синдром, лупус еритематодес, дерматомиозит, панартериитис нодоза, диабетна вазопатия и др.

Лечение
Определя се индивидуално, според причините и стадия на заболяването. Да се спре тютюнопушенето. Използват се аналгетици и противовъзпалителни средства (кортикостероиди и простагландини Е1 -простин ампули, топогин таблетки), статини, които да регулират липидния профил на болния, антикоагуланти и такива, увеличаващи притока на кръв в кръвоносните съдове (вазодилататори). Прилагат се и периартериална симпатектомия (торакална или лумбална), тромбектомия и ендоваскуларна хирургия, лечебна физкултура и разни рехабилитационни програми. Иглолечение, точков масаж. Своевременна ампутация на гангренозните участъци.