Д-р Мариана Мандажиева е специалист по клинична алергология и УНГ-болести в МЦ „Искър“ в София и в „Аджибадем Сити Клиник Младост“. Участвала е в редица обучителни научни курсове в Швеция, Франция, Испания, Полша. Основните й научни и практически интереси са алергичен ринит, хроничен синуит с носна полипоза, хронична уртикария, медикаментозна алергия, мастоцитоза, MCAS и тежки алергични състояния, в т.ч. анафилактичен шок.

От всички метали към никел най-често се откриват алергични реакции и при контакт с вещи от метални сплави и храни, съдържащи никел, имунната система на някои хора може да реагира бурно. Най-честият симптом е сърбящ обрив, но има и други прояви, свързани с кожата, като зачервяване с или без мехури. Най-важната мярка си остава да се избягва контакт с алергена - всички предмети и храни, съдържащи никел.

Алергичната реакция е от забавен тип
Обикновено започва след 24 - 48 часа след контакт на кожата с предмет или прием на храна, съдържащи никел.

Симптомите
Сърбящ обрив; зачервяване, люспи или други промени в цвета на кожата; сухи петна по кожата, които наподобяват изгаряне; сърбеж; мехури в много тежките случаи.

Никелът е една от най-честите причини за кожен обрив, известен като алергичен контактен дерматит

Той продължава 2 до 4 седмици след излагане. Алергичната реакция засяга само онази част от кожата, която влиза в контакт с метала, който съдържа никел. Възможна е реакция и при хора, които работят в среда с високо съдържание на никел.

Внимание!

Приемът на храни, богати на никел  също може да предизвика имунен отговор, който причинява промени в кожата. В редки случаи такава алергия може да доведе до дихателни проблеми като хрема, възпаление на носа, астма, кихане.
Оказва се, че никелът присъства в изненадващо голям брой храни и хранителни продукти. Например: черен чай; ядки и семена; соево и шоколадово мляко; шоколад и какао на прах; някои консерванти и преработени храни, затова проверявайте етикетите.
Алергична реакция към никел може да се получи след продължителен досег на кожата с метални предмети.

Някои медицински изделия от медицинска стомана като голите метални стентове, използвани все по-рядко в инвазивната кардиология, съдържат никел.
Алергията към никел може да е причина за усложнения като ин-стент рестеноза (запушване на стента).
По-чест е контактът с метални сплави, съдържащи никел, в ортопедията и стоматологията. Една от причините за отхвърляне на стента също може да е в резултат на никелова алергия.
За поставяне на диагнозата се обърнете към алерголог, като е важно подробно да опишете симптомите, кога са започнали и какво според вас ги влошава, както и да споделите какви лекарства, добавки или нови храни и продукти сте приемали в дните преди и след появата на симптомите.

Диагнозията при алергия към никел се поставя лесно. Извършва се епикутанно тестуване, тест с лепенки на гърба.

Няма конкретно лекарство за алергия към никел, най-доброто лечение е избягване на алергена. При възможност може да се предпише медикамент за намаляване на симптомите: кортикостероиден крем; перорален антихистамин, в краен случай кортикостероид.
Необходимо е повторно да се свържете с лекар, ако лекарствата не помагат или влошават симптомите.

Съвети
• ограничете използването на съдове за готвене от неръждаема стомана;
• избягвайте да носите бижута, съдържащи никел, не правете пиърсинг;
• избягвайте контакта на кожата с метални копчета и ципове;
• когато ви предстои манипулация при стоматолог, споделете за алергията и се интересувайте какви материали и консумативи се използват;
• не си купувайте очила с рамки с никелово покритие;
• споделете с лекаря си за своята алергия, ако ви предстои операция;
• преместете се от производство, където често има контакт с никел или сплави от този метал.

Алергенна и биологична имунотерапия
Основен постулат в лечението на алергичните заболявания е отстраняване на алергена, доколкото е възможно. При липса на ефект от симптоматичното лечение идва място на алергенната имунотерапия при дихателна алергия.
Но върхът на терапевтичната пирамида се пада на биологичната терапия - най-прецизното лечение, насочено към един или друг механизъм на имунното възпаление при бронхиална астма, хронична уртикария и хроничен синузит с полипи. Най-важен е индивидуалният подход в лечението на пациенти с едно или друго алергично заболяване, който включва проследяване и съобразяване с общото състояние, с придружаващите заболявания и всички лекарства, които пациентът приема, в т. ч. хранителни добавки и фитопрепарати.