Участници в кръгла маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“,

Тревожната статистика показва, че смъртните случаи от самоубийство в България са десетата водеща причина за смърт у нас.

Повечето от хората с психични проблеми у нас не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от едва 12-те държавни психиатрии, след това не е осигурено продължаващо лечение и грижа в общността, стана ясно на кръгла маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“, в която участваха най-големите имена в психиатрията, специалисти от неправителствения сектор, които оказват социални услуги за хора с психични заболявания, представителят на СЗО за България и психиатър доц. Михаил Околийски и председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Събитието е част от националната информационна кампания „Победи депресията“. Присъстващите се излязоха с консенсус:
1. Депресията като социално значимо заболяване да залегне като приоритет в работата на национален съвет по психично здраве.
2. Подобряване на достъп до диагностика, лечение и услуги на пациентите с депресия.
3. Модели на финансиране на психиатрични заболявания с плавен преход към комплексно остойностяване на лечението и грижата за хората с психични заболявания.

В България традиционно не се обръща внимание на психичното здраве. И резултатът около нас е видим.
Да потърсиш помощ от психолог при проблем, който те измъчва, обсебва мислите и парализирала живота ти, в българската психика често е пример за лигавщина, а в обществото – повод за подигравки. И сякаш това отношение повлиява и на работата на институциите.
А сега да си представим човек с такъв проблем – в квартала или селото ни със сигурност имаме такъв. Знаем колко трудно е, дори и той да има очевидна нужда от лечение, дори да притеснява съседите си, да бъде подложен на такова. А колко хора, минали през лечение, но живеещи сами, след това отново влизат във фаза, изпадат от обществото и положението става нетърпимо за всички.
Пътят: Човек трябва да мине първо през личния лекар, който да му даде направление за специалист. Той съответно ще му изпише протокол за медикаменти. Този протокол трябва да бъде заверен в РЗОК. Ако е за скъпо струващи лекарства, трябва да премине през специална комисия. След това трябва отново да посети личния лекар, който ще му изпише рецептата, с която вече ще може да вземе лекарствата от аптеката. Представете си, че този човек няма загрижени за него близки – дали ще може с проблема си да премине по целия този път?! Или пък, ако има близки – дали те живеят нормално?!
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания в Европейския съюз според „Барометър на депресията“. На този фон България стои много зле: Повечето от хората с психологични проблеми у нас не получават грижа, а тези, които я получават, не я получават достатъчно ефективна. Да имаш такъв роднина не те прави беден, а разорен, за да посрещаш лечението. Пътят на пациента през системата не е уреден. Няма изградена информационна система, за да се следи човек да не изпада от лечението, след като излезе от болница. Все още в България няма разбиране за факта, че без психично здраве няма здраве категоричен е доц. Михаил Околийски от СЗО.

Представете си за какво здраве говорим, като само 22-ма са детските психиатри у нас. Единствено в Център за психично здраве в Русе и ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ в София консултират деца без болничен престой.
Да не говорим, че психологичните услуги у нас на практика са платени.
Между 30 и 120 лева струва едно посещение при психолог.

Д-р Захари Зарков от Националния център по обществено здраве и анализи изнесе данни за влиянието на ковид-пандемията, след която драстично са се увеличили консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. А реимбурсацията на антидепресанти в Европа показва, че у нас – най-бедната държава в Евросъюза, е най-ниска - 50 процента. Във Франция, Дания, Норвегия, Германия Ирландия, Финландия, Чехия, Италия и Испания тя е 100 процента.

Има начин, има стратегия
Проф. д-р Петър Маринов – председател на Асоциацията на експертите по психично здраве, дава за пример Готландската стратегия в превентирането на самоубийства след продължителна депресия и други психични разстройства. Готланд е остров в Швеция, където са ставали много самоубийства. Местните власти решават да вземат мерки, благодарение на които от 42 души, отнели живота си, след 2 години правилни действия броят им е бил 12 души.
Важно е личните лекари да бъдат обучавани да разпознават депресията. В повечето случаи в момента те, при оплакване от безсъние, препоръчват медикаменти, но не се замислят за причината на страданието, което продължава да тлее. Често симптоми за депресия се отдават на физически заболявания.

В Австралия например обучават цели групи, например пожарникари, полицаи, да разпознават знаците на депресия.
Миряна Сирийски – управител на Фондация „Светът на Мария“ и на социално предприятие за хора с психични заболявания, сподели опита си, че в България няма подкрепа за ресоциализация за такива хора. Тя призовава да им се определя поне 50 процента ТЕЛК. В момента комисиите дават най-ниския възможен процент инвалидност на хора с психични заболявания – между 30 до 50 процента, което моментално ги изключва от системата за социално подпомагане. А това са хора, които, доколкото могат да упражняват труд, рядко могат да се съсредоточат и да му отдадат повече от 4 часа на ден. Освен това имат специфични проблеми, което затруднява постъпването им на каквато и да е работа. Такъв човек трудно може сам да структурира деня си, да говори с околните. Трябва му помощ.

Наложителна е промяна на наредбата за определяне на ТЕЛК за хора с психични проблеми, както и със затруднено интелектуално развитие, за да бъдем едно цивилизовано общество.