Нервната система се състои от централна и периферна, а тя бива соматична и вегетативна. Централната нервна система се състои от главен и гръбначен мозък.

В медицината е прието възпаление да се означава с наставката –ит: Възпалението на главния мозък (Encephalus - от гръцки, или Cerebrum - от латински език) се нарича енцефалит, а възпалението на неговите обвивки (менинги) – менингит. Може да се развие и ограничено (локално) възпаление с пиогенна капсула – мозъчен абсцес. Възпалението на гръбначния мозък се нарича миелит, а на обвивките му – също менингит.
Възпалението на периферната и вегетативна нервна система е по-диференцирано: на коренчето, което излиза от мозъка - радикулит, на следващия нервен ганглий – ганглионит, на сбора от нервни сплитове – плексит, а последващите периферни нерви (12 черепномозъчни, 4 от шийното нервно сплетение, 6 от раменното, 5 от поясното, 7 от кръстцовото и 1 аналноопашен нерв, от опашното нервно сплетение) страдат от неврит. Възпалението на обвивките на невроните се нарича невродемиелинизация. Рядко са изолираните възпаления, поради което понякога говорим за комбинирани увреждания – най-обобщаващо може да се случи Енцефало-менинго-миело-полиневро-радикуло-ганглионит.
Възпалението на нервната система не често е от открита инфекция (от рани или съседно лежащ гнойник - ухо, синуси, зъбни корени). Възпалението обикновено идва от навлезли в кръвта вируси, бактерии или паразити, постъпили по въздушно-капков път, или чревен - от лоша хигиена, а също и от ухапване от насекоми, гризачи и др. Нормално съществува една предпазна кръвно - мозъчна бариера, представена от капиляри с много плътни междуклетъчни контакти на ендотелни клетки, но има и такива инфекциозни агенти, които пробиват тази бариера.

Идва есента, зимата, пролетта – с много мъгли, студове и заразни болести.

Менингити
Най-честите причинители са: менингокок, пневмокок, хемофилус инфлуеце и ешерихия коли - след остри инфекции на гърлото, ушите, синусите, бронхи, пневмонии, и на червата при ешерихия, или стафилококус ауреус след абсцеси, травми.

Чест причинител в миналото е бил ТБЦ (туберкулозен микобактерий), и някои гъбички (кандидоза - честа след продължително лечение с антибиотици и сринат имунитет).

Вирусните менингити се причиняват от: коксаки и ехо вируси, паротит (заушка - предава се по въздушно-капков път), причинителя на лимфоцитарния хориоменингит, херпес симплекс вирус тип 2, арбовируси, Епщайн-Бар вируси, морбили и всички видове грип.
Започва със силно главоболие, неповлиявано от аналгетици, висока температура, повръщане, вратна ригидност: усещане за скованост на врата и при опит да вдигне главата лекарят повдига цялото тяло. Човек не може да свие краката към тялото (симптоми на горен и долен Брудзински и Керниг). Светобоязън - светлината дразни очите и болните не ги отварят. Промени в яснотата на съзнанието. При деца – гърчове, а офталмологът намира т.н. застойна папила на очните дъна.
Като се направи лумбална пункция, ликворът (гръбначно-мозъчна течност) може да бъде бистър (при вирусните), жълто-кафяв – при туберкулозния, и мътно-гноен при бактериалните менингити.
КАТ-скенер не разпознава заболяването и затова пункцията е наложителна.
Обикновено са с добра прогноза за лечение, ако болният няма резистентност към антибиотици. Недобре лекуваните, и особено туберкулозният менингит водят до образуване на сраствания на междинната ципа - арахноидити - с остатъчно главоболие, и др.

Енцефалити
Въпреки че възпалителният процес обхваща мозъчната тъкан, много често се засягат и менингите (енцефало – менингит). Най-често се причинява от описаните при менингитите вируси, рядко от бактерии. Вторичен енцефалит може да се развие от спирохетата на сифилиса и от невроборелията на Лаймска болест, пренасяна от кърлежи.
Животозастрашаващите енцефалити може да се дължат на Херпес Симплекс, Херпес Зостер, грип. Много пациенти загинаха от ковид-19 с енцефалитни усложнения.
Арбовирусите причиняват също тежки енцфалити. Те се пренасят от кръвосмучещи насекоми и причиняват: Японския енцефалит, енцефалит Сент Люис, Западно-нилската треска, кърлежов енцефалит и др.
Клиничната картина е като при менингита, усложнена с енцефалитни прояви: силна отпадналост, гърчове, дезориентация, халюцинации, загуба на съзнание, парализи - огнищна отпадна неврологична симптоматика. Често остават следенцефалитна епилепсия или огнищни парализи.
За съжаление след някои ваксинации може да се развие т.н. поствасинационен енцефалит. Все пак се случва много рядко, а ваксинациите са наложителни за здравето на човека и обществото.

Мозъчен абцес
Огнищна гнойна инфекция, образуващ кухина в мозъка, обвит с фиброзна капсула. Дължи се на първично бактериално инфекциозно огнище (стрептококи, стафилококус ауреус, ентеробактерии и бактероиди) някъде в главата, или пренесена по кръвен път инфекция от белите дробове, бактериален ендокардит и др. Проявява се бавно с развитие на повишено вътречерепно налягане като при менингитите, припадъци, огнищни парализи. Лумбалната пункция не дава пълни диагностични данни, а само КАТ-скенер или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).
Диагнозата се потвърждава, освен с изследване на гръбначно - мозъчната течност, взета чрез лумбална пункция, с 18 критерии, които познават невролозите, и се прави микробиологично изследване – „посяват“ се капки от тази течност в специална субстанция “хранителна среда“ - търсят се бактерии чрез микроскоп и се определя антибиотичната чувствителност на „посетите“ бактерии. Само това е сигурната гаранция за адекватно лечение с антибиотици или антибактериални химиотерапевтични средства.

Миелит
Причинява се от всички гореописани причинители, а също така след травми или токсични вещества: химикали от бита, денатуриран спирт-метилов алкохол, почистващи препарати, пестициди, козметика, олово, живак, арсен. Настъпва т.н. токсична енцефаломиелоневропатия. Във възпалението се увличат и покриващите миелона обвивки, а също и нервни коренчета и периферни нерви. Възпалението се разпространява в целия гръбначен мозък (дисеминиран миелит) или в един или няколко сегмента (трансверзален миелит). Дисеминираният е имуномедииран демиелинизиращ процес (“стапя се“ миелинът, бялото мозъчно вещество, което обвива нервните проводници-аксони). Представете си какво става с няколко кабели, на които изгаря шлаухата - обвивката им - „късо съединение“. Настъпват сетивни смущения, слабост на крайниците, тазоворезервоарни смущения, хеми- или двустранни парализи. В резултат на продължителното залежаване и смутена невротрофика бързо, за часове или дни, се развиват декубитуси на меките тъкани (пролежки). Тук трябва да се прави диференциална (различителна) диагноза с Дисеминираната склероза (МС).
Острият трансверзален миелит може да започне със силна коренчева болка в гърба, на нивото на увредените сегменти. Ако лезиите са в шийната област, може да се парализира сърдечната или дихателна дейност и да се развият сетивни и двигателни парализи в 4-те крайници (спастична квадриплегия).
При увреждане на гръдните сегменти (Тh2 -12) се парализират двата крака (долна спастична парализа).
При увреждане на поясно-кръстните (L1-еS 5) сегменти настъпва долна вяла парализа и увреда на тазовите резервоари.
Подостро или хронично протичат бавновирусните енцефаломиелити при HIV (СПИН), субакутният склерозиращ паненцефалит, рубеолен, аденовирусни, Куру (причинява се от бавнодействащи вируси-приони), болест на Кройцфелд -Якобс, бяс, варицела-зостер, полиовирус, инфекциозна мононуклеоза и др.
Доайенът на българската неврология проф. д-р Сашо Божинов описа в 70-те години на миналия век т.н. Съвременен остър паркинсонов енцефалит (стволов полиоенцефалит), наименуван от Лудоу ван Богарт „Енцефалит на Сашо Божинов“.
Полиомиелитът на Хайне – Медин уврежда гръбначния мозък и мозъчния ствол с вяла спинална и булбарна парализа.

Неврологични увреждания при Ковид -19
Най-елементарните начални симптоми на увреден вкус и обоняние са фактически неврологични прояви, а т.н. мозъчна мъгла или псевдодеменция бяха чести симптоми. Рядко имаше енцефаломиелити или епилептични припадъци. Имаше случаи на краткотраен Синдром на Гилен-Баре след ваксинация, с доброкачествен ход. След апаратна вентилация - случаи на полиневрити и невромиозити. Нямаше нито едно неврологично заболяване, което да е противопоказано за ваксинация. Напротив – тя е гаранция за тяхното оцеляване, като уязвими групи пациенти.

Лечението
става с противовъзпалителни, противооточни и имунни средства (имуноглобулини, гамаглобулин), антивирусни (тамифлу, тибанол, и др.)., ацикловир-при зостер инфекции, витамини А, Е, Д. Нестероидните не могат да помогнат. Употребяват се широкоспектърни антибиотици след екзактно определена чувствителност, и кортикостероиди по схеми, утвърдени от опита на медицината. Прилагат се перорално при леки форми, мускулно, венозно, или интрарахиално (чрез лумбална пункция).

Лично съм участвал в лечение на една ендемия от туберкулозен менингит през 70-те години. Тогава менингити и енцефалити се лекуваха в нервни клиники, а сега в инфекциозни - чрез вкарване на стрептопанат през лумбална пункция 2 пъти дневно, 15 дни. Успяхме да спасим 25 млади хора.
Никога не си позволявайте самолечение!

Следва