Първо условие е антибиотикът да е предписан от лекар и то след направени необходими изследвания за нуждата от него. Много е важно да пием правилния антибиотик. Самопредписването на антибиотици е много погрешно.

Второ – да го пием в предписаната доза, в никакъв случай по-малко.

Трето – да приемаме толкова дълго антибиотика, колкото ни го е назначил лекарят. Да изкараме целия курс на лечение. Дори и да се почувстваме по-добре, не трябва да го спираме. Мнозина правят тази грешка.

Чувстват се по-добре, решават, че антибиотикът само ги трови и го прекъсват преждевременно. Но така в организма ни остават бактерии и те стават устойчиви на приетия антибиотик. Това се нарича антибиотична резистентност. След време, когато пак ни предпишат антибиотик, за да ни лекуват от някаква инфекция, ще се окаже, че той не ни действа. И колкото да ни се вижда странно, но учените са установили, че бактериите разполагат с някакви специфични трансмитери и успяват да предадат генетична информация на километри. Така не само бактериите в нашия организъм, но и извън нас стават устойчиви на антибиотика. Без да осъзнаваме, ние залагаме бомба за невъзможност да се излекуваме някой ден от инфекция. Като това засяга не само нас. Парадоксалното е, че ние сме виновни пред цялото човечество. Лекарите все по-често се изправят пред тази нова глобална заплаха – антибиотичната резистентност. Заради нея по данни на СЗО над 5 милиона души по света са си отишли през 2019 г., защото антибиотиците са се оказали безсилни да им повлияят, дори при елементарни инфекции, чието лекуване не е било проблем досега.
Когато говорим за опасност за общественото здраве, по света има единодушие кое е най-опасно. Това е антибиотичната резистентност – това са думи на националния здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев.

Пандемиите, заразните болести като шарка, ковид и др. идват и си отиват, докато антибиотичната резистентност ще продължава тепърва да дава жертви.
Много важно е и как изхвърляме неизползвани лекарства. Всяко неизпито и хвърлено хапче се връща след време в нашия организъм. Медикаментите попадат в почвата, във водата и така през отгледаната храна се връщат отново в човека. В Германия са направили изследване на отпадните води в реките. Оказва се, че във водата край големите градове има сериозно завишаване на съдържанието на антибиотици.

Изхвърлянето на неизползвани и лекарства с изтекъл срок от домакинствата не е отговорност на аптеките. Това е работа на общините, които би трябвало периодично да организират кампании за събирането им и да обявяват график.