Клиниката по детска онкохематология на ИСУЛ възобновява костно-мозъчните трансплантации

Последна промяна на 16 April 2024 в 18:15 311 0

Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ възобновява костно-мозъчните трансплантации, които бяха временно спрени поради липса на достатъчно сестрински персонал.

Вече е извършена и първата трансплантация. Става въпрос за момиченце на 3 годинки, което е с Невробластом (коремен тумор). Високоспециализираната интервенция бе направена преди няколко дни. Трансплантацията е автоложна, т.е. за нея са използвани собствени клетки на детето, които са обработени по определен начин.

„Планираме постепенно да увеличим броя на трансплантациите, като се надявам през есента да имаме възможност да направим и алогенна трансплантация (при която стволовите клетки са от лице, различно от пациента), която е по-сложна от автоложната“, обясни доц. д-р Боряна Аврамова, която от два месеца е началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Тя подчертава, че, за да има устойчив резултат и дейността на клиниката да бъде възстановена в пълния си обем, са необходими промени в модела, по който се финансира. „Клиниката по детска клинична хематология и онкология до голяма степен е бутикова – дейността ни е много специфична, а пациентите, за щастие, не са толкова много, че да могат да осигурят финансирането й от клинични пътеки. Трябва да се помисли за целево финансиране, което да осигури сравнително високи заплати на средния медицински персонал, за да няма текучество. Нашите сестри са високо специализирани, подложени са на голям стрес (да работиш с тежко болни деца не е лесно), за разлика от лекарите нямат възможност за научно развитие и единствения мотивиращ фактор, с който разполагаме, са сравнително високи заплати“, убедена е доц. д-р Боряна Аврамова .

доц. д-р Боряна Аврамова

В България средно годишно около 10 – 12 деца се нуждаят от алогении и 15-20 деца от автоложни трансплантации. Възстановяването на алогенните трансплантации е по-сложно, тъй като зависи от много фактори, вкл. възстановяване на контактите с донорни регистри, с имунологичната лаборатория на УМБАЛ „Александроивска“, осигуряване с медикаменти, назначаване на още медицински сестри, вкл. и финансово обезпечаване.

„Искаме максимално бързо да възстановим всички дейности, така че да не се налага да се изпращат деца в чужбина. Работим активно по привличане на специализиран персонал, планираме и посещение на Годишния конгрес за костно-мозъчни трансплантации, където да научим всички новости в областта“, разказва Доц. д-р Аврамова. На по-късен етап, амбициите на специалиста са в Клиниката по детска клинична хематология и онкология да бъде въведена и най-модерната клетъчна терапия, при която се използва генно инженерство, за да се засили антитуморната активност на лимфоцитите от кръвта на пациента. Това е най-модерният начин за борба срещу злокачествените заболявания на кръвта.

Предстои възстановяването и на дом-пансионат към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на "Царица Йоанна - ИСУЛ". След 4 годишна пауза заради пандемията от Covid-19, той отново ще приютява деца със злокачествени заболявания от цялата страна, както и техните родители. Съоръжението се намира в двора на болницата и в момента върви активна кампания за неговото дооборудване.

Сред плановете е и ремонт на самата клиника, която не е ремонтирана от 10 години.

Какво представляват костно-мозъчните трансплантации?
Костно-мозъчните трансплантации са част от т.нар. клетъчна терапия. Това е трансплантация на клетки, които са предшественици на всички кръвни и имунни клетки. Те могат да бъдат взети директно от костния мозък чрез пункции на костите на таза или да бъдат събрани чрез специална апаратура от кръвта, след като преди това е направена стимулация на костния мозък с растежни фактори, което води до „излизането им“ в кръвта. Тези клетки могат да бъдат взети от друг човек - роднина или съвместим донор (алогенни трансплантации) или от самия пациент в определен етап от лечението му и да бъдат използвани за следващ етап, след т. нар. високодозова химиотерапия с цел по-бързото възстановяване на кръвотворенето след нея и по-малко усложнения при пациента от такова лечение (автоложни трансплантации).

Разлика между автоложните и алогенните костно-мозъчни трансплантации
Основната разлика между автоложна и алогненна трансплантация на стволови клетки е в това кой дарява стволовите клетки.
При автоложната за трансплантацията се използват собствените клетки на пациента.
При алогенната стволовите клетки са от лице, различно от пациента – или съответстващ донор, или роднина.

През какви етапи преминава трансплатационният процес?
Три са основните етапи на трансплантационния процес:

• Предтрансплантационен етап, който включва намиране на подходящ фамилен или нефамилен донор след специални изследвания, получаване на трансплантата от костния мозък или кръвта, и в редки случаи при деца, от банки за кръв от пъпна връв (предварително събрана от пъпната връв на здрави бебета след раждането им и отделянето на плацентата), подготовка на пациента с изследвания и прилагане на лекарства с цел унищожаване на неговия костен мозък, и приемане на новия.
• Трансплантационен етап – извършване на самата трансплантация, която е с интравенозна манипулация, подобна на кръвопреливане.
• Посттрансплантационен етап - той е най-важният, пациентът се наблюдава и изследва ежедневно до „приемане“ на присадката и намаляване на всички възможни усложнения. Този етап продължава минимум 6 месеца, като се разделя на ранен – през първите 100 дни след трансплантацията, и късен – до 3-6 месеца след трансплантацията.
Най-рисковият период е около 1 мес. до възстановяване на функцията на новия костен мозък. Проследяването на тези пациенти след това е около 5 години.

Кога става ясно, че трансплантацията е успешна?
Когато се възстанови костния мозък и няма сериозни, неовладяеми усложнения, т.е след първите 100 дни.

При деца с какви заболявания се налага извършването на костно-мозъчни трансплантации?
Алогенни трансплантации се извършват при деца с левкемии и т.нар болести в резултат на неефективно кръвотворене, които могат да бъдат вродени или придобити, както и при някои вродени метаболитни или имунодефицитни синдроми.
Автоложни трансплантации при деца се прилагат при някои лимфоми и солидни тумори.

Защо е толкова важна обезпечеността не просто с персонал, а с обучен персонал?
Защото това е високоспециализирана и високотехнологична дейност, която се извършва от специално обучени лекари, сестри и биолози, които трябва освен това да натрупат достатъчно опит и да продължават да се обучават и усъвършенстват непрекъснато. Ролята на медицинските сестри е основна и много важна през целия посттрансплантационен период, особено при грижата за пациента докато е в трансплантационния сектор. Стандартите предполагат една сестра да се грижи за един, максимум двама пациенти, т.е клиниката трябва да разполага минимум с една сестра, която непрекъснато и само да се грижи за пациентите в Трансплатационния сектор.
По този повод "бащата“ на костномозъчните трансплантации, американецът от Сиатъл Доналд Томас е казал преди 70 г.: "Моето скрито и най-важно оръжие при трансплантациите са медицинските сестри!"