Зеленият телефон на Фондация „МС Общество – България”, където болните от множествена склероза могат да получат информация и подкрепа, е 0800 40 204.
Хората с множествена склероза имат нужда от психолог
Поставянето на диагнозата множествена склероза (МС) е травмиращо събитие. Пациентът преминава през няколко етапа, през които психолог може да му помогне. Често хората с МС се въртят в омагьосания кръг на самосъжаление, обвинения и агресия, редуващи се с депресия. “Не виждам светлина в тунела“, “Вече нищо няма смисъл“, “Животът ми приключи“ са фрази, които могат да се превъзмогнат. За съжаление статистиката сочи, че 15% от страдащите от МС имат суицидни мисли или опит за самоубийство.
Съществуват различни форми на психоконсултиране при пациенти с МС. Единият от вариантите е формирането на групи за психологическа подкрепа и взаимопомощ, което за нашата страна е относително нова услуга. Оптималният брой участници в една група е 5-10 души, като се работи в условия на конфиденциалност. Когато е необходимо и според спецификата на случая, се провеждат и индивидуални сесии. За съжаление пациентите с МС у нас трябва да плащат за психологична помощ. В някои европейски държави, като Германия и Франция, болните не се сблъскват с подобен проблем. Там, веднага след поставянето на диагнозата, потърпевшите получават безплатни психологични консултации.
Миналата година Фондация „МС Общество – България” е провела анкета дали болните биха проявили интерес към психологическа подкрепа. Над 80% от запитаните категорично желаят провеждането на такава терапия. Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС Общество – България”, съобщи, че стартира проект в Интегративния център на Фондацията, където ще се провеждат групови терапии. Първоначално ще бъдат два пъти месечно. За хората, които не могат да идват до София, ще се организира и онлайн групова терапия. Грети Иванова е психологът, който ще работи с пациентите и техните близки. Тя е психотерапевт, магистър-психолог по консултативна психология. Член е на Българската асоциация по транзакционен анализ, Българска асоциация по клинична комуникация и хипноза, Българска асоциация по хипноза.
Кинезитерапията подобрява качеството на живот
Според литературни източници кинезитерапията заема едно от основните места в рехабилитационната програма при пациенти с МС. Тя може да представлява съчетание между физически упражнения, масаж, криотерапия, трудотерапия, миофасциални техники, автогенна тренировка и много други.
Инна Иванова е преподавател, асистент в Медицински университет - София към Факултет по обществено здраве, катедра „Кинезитерапия”. Притежава докторска степен от 2016 г. с тема на дисертацията „Оптимизирана кинезитерапевтична програма при пациенти с множествена склероза”. Хоноруван преподавател в Софийски университет и НСА. Тя обобщава:
„В повечето научни публикации комбинацията от медикаментозна терапия и вид рехабилитация подобрява значително по-бързо функционалния статус на пациентите в сравнение с тези, които залагат само на едно от двете. Лечението е комплексно и освен правилните медикаменти трябва да се изградят правилни хранителни навици и подходящ индивидуален тренировъчен режим.”
През 2015 г. са проведени две независими проучвания, които отхвърлят твърдението, че пациентите с МС трябва да избягват физическите упражнения. Инна Иванова твърди, че те безспорно са полезни, единствено не трябва да се допуска преумора и дехидратация, за да не се стимулира пристъп на неврологичното заболяване. Специалистката коментира ползата от аква аеробните упражнения, йогата, стречинга и швейцарската топка при МС. Конната езда като лечебен метод е другият важен спорт за пациентите с подобна диагноза.
Препоръчително е всеки пациент да запомни своята програма под контрола на специалист, за да може да я изпълнява в домашни условия.
От Фондацията напомнят, че с талон №3 от личния лекар за физикална терапия и рехабилитация пациентът всеки месец може да се възползва безплатно от подобни услуги. Важно е специалистът, към който се обърнат потърпевшите, да е компетентен в спецификата на МС.
Регистър на болните с МС в България няма
Официалната статистика е от 1985 г. и според нея броят на хората с тази диагноза е 3500. Реално обаче числото е много по-голямо – почти 10 000 души. Това са хора в активна възраст, обикновено между 20-40 години, като през последните години възрастовата граница при новодиагностираните случаи значително пада. Вече има14-15-годишни деца са с МС. Този своеобразен бум на заболяването невролозите отдават най-вече на модерната техника, с която се откриват симптоми на болестта при хора, които все още нямат значителен физически дефицит.
Кауза на Фондацията е получаването на статут на национално представена организация. „Необходимо е да съберем данните на 1800 човека с МС или техни близки –имена, адрес, процент на ТЕЛК. За целта сме стартирали инициативата "Можем ли заедно да променим?“, допълва г-жа Цветарска. Придобиването на статут на национално представена организация ще промени и подобри качеството на живот, терапия и интеграция на пациентите с МС. Ще даде възможност по-качествено да се отстояват правата им пред здравни, социални и законодателни институции.