Т.нар. инстинктивно хранене е ново направление в науката за хранене, на което се възлагат големи надежди

Проф. д-р Божидар Попов, дм, дмн, е дългогодишен председател на Българското дружество по хранене и диететика. Той е откривател и на т.нар. интерцелуларно храносмилане, и на няколко метода за анализиране на процесите на хранене. Участвал е с доклади, научни съобщения и лекции в редица научни форуми у нас и в Европа, Северна Америка, Азия и Африка. Член е на Европейското дружество по затлъстяване, Федерацията на европейските научни дружества по хранене, Европейската академия по хранене, Международния съюз на нутриционистите и др. Автор е на повече от 200 публикации и научни съобщения у нас и в чужбина, а също и в създаването и редакцията на няколко учебници и сборници. Проф. Божидар Попов е почетен гражданин на гр. Белоградчик.

Т.нар. инстинктивно хранене беше основна тема на проведения през 2022 г. у нас Конгрес по хранене с международно участие. При някои дефицити организмът подава сигнали до мозъка, които подсказват какъв продукт в момента му е нужен - в това най-общо казано се изразява т.нар. инстинктивното хранене. Даже желанието за кисело, за сладко, за солено, се продиктува от съответните дефицити. Понякога например човек изпитва изключително силно желание да хапне нещо соленичко заради дефицит на белтъци основно, както и на натрий. В много случаи белтъчният дефицит подсказва, че човек се нуждае не от сладко, а от солено. Или пък при нарушена рН (алкализиране) човек има нужда от храни, съдържащи кисели съставки и обратно: при консумация на животински продукти, които подкиселяват, организмът изпитва необходимост от храни с алкално съдържание - плодове, зеленчуци, мляко. В крайна сметка, за да сме по-достъпни, обобщава проф. Попов, обсъжда се именно това: може ли организмът да подскаже кое е най-необходимо в даден момент на човека, за да консумира той точно това, а не да се нахвърля напосоки, просто за да засити глада си. Ако човек има избор, е важно да предпочете именно храната, която ще задоволи тези дефицити, заради които организмът страда. Тук вече се намесват и гените, и етносите със своите традиции. При французите, например, преобладават въглехидратните закуски, а англичаните започват деня с белтъчна закуска, но и едното, и другото е оправдано от гледна точка на традициите на отделните етноси. Човек трябва да се стреми да преценява реално и да се вслушва в сигналите на организма. Ако успее, би могъл действително да си балансира храненето, така че то да съответства на неговия генотип.

Обърнете внимание дефицитът на кои от важните макро- и микронутриенти отваря възможности за възникване на много заболявания 

• Дефицитът на омега-3 повишава опасността от сърдечно-съдови заболявания и рак. Защото балансът между ненаситени и наситени мастни киселини е изключително важен, а дефицитът на омега-3 води до превалиране на мастни киселини с двойни връзки, което не е здравословно. Рибите с по-високо мастно съдържание, както и ядките, са основни източници на омега-3. Проф. Олеиновата киселина, например, която е с 1 двойна връзка, я получаваме основно от зехтина; линоловата - с 2 двойни връзки - от слънчогледовото олио. Важно е съотношението между тези с двойни връзки и другите с тройни връзки - линоловата и линоленовата мастни киселини. При нас, българите, това съотношение е в пъти по-голямо от нормалното. Не трябва да злоупотребяваме с палмовото и кокосовото масло, както и с много тлъсти меса!

• Нови изследвания показват, че дефицитът на захари може да предизвика остеопороза. Организмът има нужда и от захар, в крайна сметка глюкозата храни мозъка, сърцето, мускулите. Ендокринната система не може да функционира без захар. Т.е., ако оставим организма с дефицит на захар, той започва да страда. Освен остеопороза, ако човек системно се лишава от захар, от въглехидрати, могат да възникнат сериозни метаболитни заболявания. Нови изследвания показват, че ако организмът остане на режим с прием под 100 грама въглехидрати дневно, сериозно се засягат нервната и сърдечносъдовата система. Затова специалистите препоръчваме като процент калории от въглехидрати при балансирано хранене да е 50-55 %. Въглехидратите основно ни дават енергия. Организмът има нужда и от захарозата, която обаче също е нормирана. Затова не я изключваме напълно. Имайте предвид, че захарта има отношение към функциите на черния дроб, както и към функциите на мозъка. Но с нея не трябва да се прекалява, защото в големи количества захарозата се превръща в резервна мазнина, теглото се увеличава, дори до известна степен се разстройва и мастната обмяна. От тази гледна точка злоупотребата с въглехидрати е по-негативна, отколкото злоупотребата с мазнини.

• Недостигът и/или липсата на фибри също се отразява негативно на целия организъм. Въпреки че допреди 25 години фибрите се смятаха едва ли не за баластни вещества, в днешно време категорично нашата наука ги препоръчва като изключително полезни за здравето.
Целулозата, която спада към неразтворимите фибри и се съдържа в пълнозърнестите изделия, подобрява перисталтиката и помага на организма да се изчиства от различни вредни вещества, включително холестерол и някои тежки метали.
Пектините, който пък спадат към разтворимите фибри и се съдържат в плодовете, най-вече ябълките, имат свойството да свързват част от токсичните вещества, тежки метали и други химични контаминанти, постъпили с храната. И с ускорената перисталтика, благодарение на неразтворимите фибри, те също допринасят за тяхното извеждане от организма по най-бързия начин.
Световната здравна организация нормира, че човек всеки ден се нуждае от 25 до 30 грама фибри. Предотвратявайки навлизането на вредни вещества в организма, фибрите се отразяват благоприятно и на сърдечносъдовата, и на дихателната, и на отделителната система. Това е един от начините за отделяне на излишните, токсичните вещества в организма, попаднали с храната, със замърсения въздух включително - все неща, с които човек се сблъсква всеки ден.

• Всекидневно в максимални количества трябва да се набавят витамините А, Е, С, В6, В12, фолиева киселина, както и минералните вещества селен и цинк. От микронутриентите голямо значение за добрия имунитет имат магнезият и калцият. В месото, рибата и яйцата се съдържа освен белтък и много желязо, така важният витамин В12, цинк, мед, селен. Богати на селен са и пълнозърнестите изделия. Оказва се, че селенът, който е шлагерът в нашата наука в последните години, има много позитивни качества и е изключително важно организмът да си го добавя. Но, въпреки че се съдържа в рибите, морските дарове, в известна степен и в пълнозърнестите изделия, не се приема достатъчно. Пресните плодове и зеленчуци пък доставят витамин С, а тези с оранжево-жълт цвят ни дават каротин (витамин А). Млякото също е богато на витамините А и В. Ето едно такова разнообразие във всекидневното хранене до голяма степен на практика ни доставя нужните макро- и микронутриенти.
Според наши проучвания за храненето на българи около 50-60% от хората имат дефицит на магнезий. Съдържа се главно в пълнозърнестите изделия, в растителните продукти. Оказва се, че магнезият е с широкоспектърно действие, като има отношение към нервната, храносмилателната и дори сърдено-съдовата система. Не допускайте недостиг, който можете да запълните с хранителната добавка. И още нещо интересно: оказва се, че свръхприемът на витамин С е рисков за бъбреците и панкреаса. Препоръката за прием на витамин С е: 70 милиграма на ден са потребностите на човек. Ако хората започнат да приемат повече от 1 грам, особено по време на грипни и всякакви вирусни епидемии уж за профилактика, може да възникнат рискове за бъбреците и панкреаса. В този смисъл ние имаме случай на провокиране на диабет тип 2, споделя професорът. Както споменах, 25-30 грама е нормата на фибрите и ако я превишите и стигнете примерно до 50-60 грама и повече, това пречи на усвояването на минералните вещества и витамините.