Проф. д-р Божидар Попов, дм, дмн

Проф. д-р Божидар Попов, дм, дмн, е дългогодишен председател на Българското дружество по хранене и диететика. Той е откривател и на т.нар. интерцелуларно храносмилане, и на няколко метода за анализиране на процесите на хранене. Участвал е с доклади, научни съобщения и лекции в редица научни форуми у нас и в Европа, Северна Америка, Азия и Африка. Член е на Европейското дружество по затлъстяване, Федерацията на европейските научни дружества по хранене, Европейската академия по хранене, Международния съюз на нутриционистите и др. Автор е на повече от 200 публикации и научни съобщения у нас и в чужбина, а също и в създаването и редакцията на няколко учебници и сборници. Проф. Божидар Попов е почетен гражданин на гр. Белоградчик.

Това, че храната може да бъде лекарство, го е казал още Хипократ преди повече от 2000 години.
Ако се научим да се храним разумно, тя действително със своята сила ще ни предпази от всякакви заболявания. Много изследвания и наблюдения доказват, че дефицитът на някои от важните макро- и микронутриенти в храната отваря възможности за възникване на много заболявания. Най-вече съвременните: ракови, атеросклероза с нейните последици, метаболитни като диабета. Всичко това е свързано с някакъв екстремен дефицит на храни. Ако човек се храни балансирано постоянно, той се предпазва, защото всяка една от тези важни съставки в храната има някакво протективно действие относно тези болести. Това е доказано, стига да е умерено, да не се прекалява. Държа да отбележа и друго: нищо не трябва да бъде игнорирано или анатемосано като вредно. Ние в нашата наука не използваме термина вредни храни. Вредна е храна, в която има много химични или токсични вещества, както и микроорганизми, такава храна се бракува. Няма как да наричаме натуралните храни вредни. Да, едни са по-полезни и здравословни от други, това е. По принцип препоръчваме да се консумира по-малко от храните с по-ниски здравословни качества. Ако човек днес е изял една вафла, нищо лошо, но ако всеки ден хапва по няколко вафли, това вече е по-сериозно. Храната трябва да е разнообразна, приемана в умерени количества - това простичко и лесно изпълнимо правило обезпечава организма с най-важните есенциални хранителни вещества. Лично аз съм противник на монодиетите, така модерни в интернет и въобще, според които едва ли не се фаворизира един продукт. Може да е много полезен този продукт, но не е нормално да се консумира само от него дни и седмици наред. Дори е вредно. На организма трябва да се дава по малко, но различна храна, а той си подбира това, което му е нужно и се освобождава от излишните нутриенти. Често организмът подсказва какво му е необходимо.

А темите за рекламираните десетилетия наред диети, псевдодиети, различни екзотични хранителни режими, вече не се посрещат с интерес от специалистите, те на практика станаха банални, защото не носят нищо позитивно.
Най-полезно е човек да получава важните хранителни вещества от естествени източници - те са с висока усвояемост и организмът ги приема по най-добрия начин. Дори едно качествено мляко с много пробиотични бактерии е с много по-висок потенциал от каквито и да е изкуствени пробиотици.

Тревожна тенденция е, че освен делът на наднорменото тегло, се увеличават и недохранванията, информира проф. Божидар Попов. И допълни, че много по-тревожно от наднорменото тегло е анорексията, тай като наднорменото тегло може много по-лесно да се коригира с един балансиран режим на хранене. На същия този форум, което е много важно, бил отчетен хранителният прием и хранителният статус в различните възрастови групи. Оказа се, че при възрастните хора има доста сериозни дефицити на много важни нутриенти като причините са различни - по-скъпи продукти, придружаващи заболявания също. Много доклади са били изнесени за лечебното хранене с акцент принципите на хранене при определено заболяване- диабет, подагра, сърдечно-съдови и ендокринни заболявания. И се оказа, изтъкна специалистът, че при всяко положение крайните ограничения вредят. Което на практика означава да не се стига до тотално изключване на някакъв продукт. А да се поднесе той под друга форма, или да се използва подходяща технологична обработка, вместо човекът да бъде лишен от много важни нутриенти. Защото бързото възстановяване на организма след болест зависи от много съществени макро- и микронутрициенти. Проф. Попов е впечатлен от факта, че са били разгледани всички възможни аспекти при храненето и на здравия, и на болния човек. Направи се една корелация, обобщава той, до каква степен пример един човек заболява вследствие нездравословно хранене и до каква степен може да се усложни. Или обратното - човек да оздравее именно вследствие начина на хранене. Заговори се и за т.нар. насочено хранене, което да се съобрази с гена.

В заключение сме длъжни да изтъкнем, че ние си имаме нашите си родни суперхрани, уверява проф. д-р Божидар Попов като обяснява, че единственият добър състав на белтък от растителната храна имат варивата - фасул, леща, грах, соя. Те предоставят до известна степен белтък, който по качество доближава пълноценния белтък в животинските продукти.

Българският народ си има традиции в храненето ако се върнем и във вековете назад. У нас си имаме много суперхрани. Тук не говорим само за фасула и други растителни продукти. Имаме прекрасни родни плодове и зеленчуци и трябва да ги предпочитаме, тъй като генетично сме свикнали да ги преработваме и да ги усвояваме по най-добрия начин. Според мен не е коректно да предпочитаме всякакви екзотични продукти, които не са характерни за хранене на българина в миналото, колкото и да се рекламират като някакви суперхрани. Всъщност всички наши зеленчуци и плодове, които се произвеждат в България, бихме нарекли суперхрани, тъй като организмът ги метаболизира по-лесно, отколкото тези, които са навлезли на нашия пазар през последните 10 - 15 г. Сега вече имаме богат избор от тях през всички сезони. Всеки зеленчук, всеки плод реално понижава холестерола по няколко начина. Защо тогава да фаворизираме авокадото и да смятаме, че то е едва ли не панацеята, която ще ни помага да се справим с холестерола. В тази връзка специалистът е учуден от още едно внушение, пак от интернет, пък и не само - т.нар. безглутенови диети. Глутенът е съставка на пшеничния хляб и всъщност само 2-3 % от хората не могат да го разграждат, защото предизвиква стомашно-чревен дискомфорт при тази малка група хора. Не бива да се призовават здравите хора да наблягат на безглутенови брашна и прочие, това е излишно и безполезно.