
Ревматичната болест се проявява с комбинация от симптоми, които са различни при всеки болен. Тя се развива обикновено след нелекуван стрептококов фарингит или тонзилит.
След асимптомен период може да се появи температура, заедно с основните признаци на заболяването, които са
Артрит, говорим основно за преходен артрит, който засяга много стави (колене, лакти, глезени или рамене). Възпалението преминава от една става в друга, като засягането на ръцете и шийната част на гръбнака се среща по-рядко. Ставната болка е силна, въпреки че отокът на ставата не е толкова изразен. Трябва да се спомене, че обикновено болката намалява веднага след прием на аспирин или нестероидно противовъзпалително средство.
Кардит е възпаление на сърцето. Това е най-сериозната проява на заболяването. Ускореният сърдечен пулс по време на сън или на почивка е показателен за ревматичния кардит. Необходимо е редовно прослушване на сърцето от лекар за поява на сърдечни шумове. Те варират от едва доловими до много силни шумове, което означава възпаление на сърдечните клапи и се нарича ендокардит. Ако има възпаление на сърдечната обвивка, което се нарича перикардит, известно количество течност може да се събере около сърцето, но това обикновено протича безсимптомно и изчезва спонтанно.
В най-тежките случаи на миокардит, помпената функция на сърцето е затруднена и отслабена. Това се разпознава по наличието на кашлица, болки в гърдите, ускорен пулс и дишане. Тези болни се насочват за преглед и изследвания към кардиолог.
Много по-редки прояви на ревматичната болест са кожните признаци. Erithema marginatum е преходен обрив по тялото, състоящ се от големи петна с блед център и червени ръбове, които в общия си вид наподобяват змия. Подкожните възли са неболезнени, подвижни, зърнести образувания, покрити с нормална, непроменена по цвят кожа и обикновено локализирани в областта на ставите. Кожните признаци са налице при по-малко от 5% от случаите и могат да бъдат пренебрегнати поради техния преходен характер.
Има и други признаци, които се забелязват най-напред от родителите, като температура, умора, функционални нарушения, загуба на апетит, бледост, болки в корема, кървене от носа и могат да се явят в ранния стадий за заболяването.
Инфекцията на дихателните пътища подсказва идващ ревматизъм
Ревматизмът се определя като заболяване, предизвикано от инфекция, причинена от стрептококи. Заболяването може да доведе до трайно увреждане на сърцето и се проявява с предходен артрит, кардит или с нарушение в движението, наречено хорея, както и с кожни обриви и възли. Заболяването се развива в резултат на абнормна имунна реакция при генетично предразположени индивиди към стрептококова инфекция на гърлото. В тези случаи имунната реакция атакува не само стрептокока, но също и някои тъкани на собственото тяло. Всъщност инфекцията на дихателните пътища предшества началото на заболяването с асимптоматичен период, който може да има различна продължителност. Тази уникална връзка с предшестваща инфекция обосновава провеждането на профилактика и първоначално лечение. Стрептококовата инфекция на гърлото е честа сред населението, въпреки че само малък процент от пациентите развиват заболяването.
Наследява ли се болестта?
Ревматичната болест не е наследствено заболяване, тъй като не може да се предава директно от родители на деца, въпреки че генетичните фактори могат да повлияят на податливостта към заболяването.
Заразна ли е?
Ревматичната болест сама по себе си не е заразна. Заразен е стрептококовият фарингит.
Стрептококите се разпространяват от човек на човек и това се благоприятства от струпване на много хора в дома, училището и др.
По какъв начин можем да разпознаем кардита?
Най-честият симптом на кардит е поява на нов шум, който се открива при прослушване на сърцето от лекар и се дължи на сърдечно възпаление. Електрокардиограмата, което означава оценка на електрическата активност на сърцето, регистрирана на хартиена лента, е полезна за определяне на степента на сърдечното увреждане, както и рентгеновата снимка на гръдния кош, която показва уголемяване на сърцето.
Доплеровата ехокардиография или сърдечен ултразвук е много чувствителен метод за установяване на кардит. Той обаче не може да се ползва за диагнозата при липса на клинични признаци.
Всички тези процедури са абсолютно безболезнени и единственото неудобство е, че когато се ползват от деца, те трябва да седят неподвижно по време на изследването.
Може ли да се излекува?
Това заболяване е важен здравословен проблем, който може да бъде предотвратен, ако лечението му започне навреме. Предотвратяването се постига чрез своевременно лечение на стрептококовия фарингит.
Какво е лечението?
По време на първия пристъп след потвърждаване на диагнозата се препоръчва пълен антибиотичен курс. Необходимо е лечение на инфекцията на гърлото, тъй като стрептококът може все още да се намира в сливиците и да стимулира имунната система.
Една инжекция бензацилин от 1200 000 Е премахва бактерията и осигурява защита в продължение на 3-4 седмици. При пациенти, които вече имат ревматична болест, е задължително приложението на бензацилин на всеки три-четири седмици за дълъг период с оглед предотвратяване на следващи рецидиви.
Салицилатите или други нестероидни антиревматични средства се препоръчват при артрит в продължение на 6-8 седмици или до неговото преминаване.
При тежък кардит се прилага висока доза стероиди (преднизон) в продължение на 2-3 седмици с постепенно намаляване на дозата и се препоръчва режим на легло.
Кои болести приличат на ревматоидните?
Има заболяване, което се нарича постстрептококов реактивен артрит. Това означава артрит, който се развива след стрептококова инфекция и може да бъде един от многото клинични признаци на ревматичната болест. В случая изключително важни са изследванията.
Кръвните проби са важни по време на рецидив, тъй като подкрепят диагнозата. Както при много други ревматични болести и тук се забелязват признаци на системно възпаление при почти всички болни, освен ако хореята не е единствена проява на заболяването.
Доказването на предхождаща стрептококова инфекция е много важно за диагнозата. Стрептококовата култура от гърлен секрет не е идеалната проба, тъй като повечето пациенти вече са изчистили стрептокока от гърлото.
Съществуват кръвни изследвания, които могат да открият стрептококови антитела, дори когато родителите или децата не са в състояние да си спомнят инфекцията. Нарастващите нива на тези антитела, при повторна кръвна проба, извършена в интервал от 2 до 4 седмици след първата, показват наскоро прекарана стрептококова инфекция. Тези изследвания обаче често са нормални при болни с изолирана хорея и това прави диагнозата несигурна. Намирането на изолирани повишени стойности на ASO (антистрептолизинов титър) означава предхождащо излагане на бактерия, което е стимулирало имунната система да произведе антитела и това само по себе си не покрива диагнозата ревматична болест.
По един и същи начин ли протича заболяването при децата?
Най-честите признаци при по-големи деца и юноши са появата на сърдечен шум с артрит и температура. При по-малките пациенти има тенденция към развитие на кардит, като ставните оплаквания са по-слабо изразени. Хореята може да се яви самостоятелно или в комбинация с кардит, като на всички пациенти се препоръчва много близко проследяване на ранно откриване на кардита.
Ревматизмът е заболяване на ученици и младежи до 25 години. То се среща рядко във възрастта под 3 години, като повече от 80 на сто от болните са между 5 и 19 години. Рецидиви могат да настъпят и по-късно, ако липсва съгласие за продължителна антибиотична профилактика.
Как се поставя диагнозата?
Внимателният анализ на всички клинични признаци и изследвания е от особена важност, тъй като няма никакъв специфичен тест или признак за поставяне на диагнозата. Водещи са клиничните критерии, които са известни като критерии на Jones и представляват ключ към диагнозата. Детски ревматолози познават заболяването във всичките му многообразни прояви.